Георги Мамалев представя "Усмихни се, човече!"

Усмивка – това е думата, която свързваме най-често с Жоро Мамалев. Зърнем ли го, тя неизбежно се появява на лицата ни. Откакто петгодишен играе в спектакъл под режисурата на дядо си Георги, той не спира да радва публиката. Познаваме го като Гошо от „Оркестър без име“, капитан Мортимър от „Последни желания“, принц Алфонсо от „Тринайсетата годеница на принца“, Керкелезов от „Господин за един ден“, злия маг от „Патилата на Спас и Нели“ и още, и още... Независимо дали разиграва скеч в селско читалище, дали прави телевизионно шоу или участва в Шекспирова пиеса, той винаги приковава вниманието. А популярността му потвърждава още веднъж, че смехът наистина е сериозно занимание.

Георги Мамалев е роден в село Мамарчево. Родителите му го изпращат да учи в Механотехникума в Ямбол, но възможността България да се сдобие с най-смешния техник в света е пропиляна – организмът му категорично отхвърля задачите за басейни и тайните на механиката. За киното го откриват режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева – още докато кандидатства в Театралната академия. Мамалев е приет в класа на Апостол Карамитев, но съдбата определя за негов учител Енчо Халачев. След дипломирането младият актьор е изпратен в Народния театър, после идват щастливите срещи с Тодор Колев, формация „Иръпшъните“, култовия „Оркестър без име“, още филми и пиеси, „Клуб НЛО“ и… първата книга.

 „Усмихни се, човече!“ - най-веселите истории от живота на Георги Мамалев

Едва ли има друг български комик с толкова драматично начало на филмовата кариера. 19-годишният Георги Мамалев отбива военната си служба в Пловдив, когато в  един февруарски ден на 1972-ра режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева го викат във Варна да застане пред камерите на техния филм „Като песен“. Но вместо на снимачната площадка редник Мамалев се озовава в ареста, а дебютът му в киното е застрашен от старшина, въоръжен с… машинка за подстригване.  Изглежда, че дори застъпничеството на генерал от София няма да помогне, но младежът успява някак да запази и чувството за хумор, и косата си за ролята на Илийката от лентата „Като песен“.

Следват още много филми, спектакли, шоу програми и житейски перипетии, които Георги Мамалев за пръв път споделя със своите почитатели в книгата си „Усмихни се, човече!“ (Книгомания). Тя е написана в съавторство с  Весел Цанков и излиза в популярната поредица „Любимци на публиката“. 

Дали това е класическа автобиография? Ето какво казва самият актьор в предговора към „Усмихни се, човече!“: „… Аз нямам литературни претенции; тази книга не е нито роман за моя живот и творчество, нито хронология на срещите ми с велики хора. Просто искам да ви разкажа истории, случили се зад кадър, извън сцената – на местата, където публиката не може да надникне. Те не са заснети, не са и изиграни – истински са. За мен няма по-голяма радост от това непознат да ме погледне и да се усмихне. Ами че това е истинска благодат! Затова искам да ви разкажа тези истории. И ако в процеса на четенето на вашето лице се появи усмивка, знайте – онова, което съм искал най-много, се е случило.“

А то всъщност е неизбежно – може ли човек да остане сериозен, докато един от най-даровитите български комици описва защо свързва първата училищна любов с бой и кифлички, как е избегнал бащините шамари след бягство от уроците по акордеон, къде е сбъркал при първото си кандидатстване в Театралната академия, колко старателно е танцувал балет, облечен в анцуг…

Георги Мамалев разсмива и с неизвестни подробности около снимките на култови филми като „Господин за един ден“ и „Оркестър без име“, с истории от театралните гастроли на легендарната постановка на Младен Киселов по „Опит за летене“ от Йордан Радичков. Разбира се, актьорът е отделил подобаващо място и на успехите си с пародийната формация „Иръпшъните“, с „Клуб НЛО“ и с моноспектаклите.

Сред героите в тези истории зад кадър са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти. Но Мамалев има какво да добави и за друг вид партньорства: с лъв, с мечка, с впряг биволи, с две магарета и с едно куче – твърде чувствително, за да изиграе без проблем как му отхапва главата.

От кого ли е наследил находчивостта и комедийния талант? И отговорът на този въпрос е скрит между редовете на книгата. Няма как да го пропуснете, защото в „Усмихни се, човече!“ липсват единствено скучни пасажи за прескачане; томчето е богато илюстрирано и се чете като сборник с анекдоти от първата до последната дума.