Ветровете на промяната

Книгите от страните на Вишеградската четворка, включени в поредицата „Ветровете на промяната” на издателство „Гея Либрис”

На 25 април в Литературен клуб „Перото” на НДК книгоиздателство „Гея Либрис” и Унгарският културен институт в София организираха презентация на книги на издателството от поредицата „Ветровете на промяната”, излезли с финансовата подкрепа на програмата за превод на чуждестранна литература „Творческа Европа” на Европейската комисия. Вниманието бе насочено към литературите на страните от Вишеградската четворка. Темата на срещата бе „Какво е да живееш в интересни времена?” Специален гост бе младият унгарски писател Шандор-Жигмонд Пол, автор на книгата „Малки домашни истории”. Преводачите Лилия Рачева, Йорданка Трифонова, Асен Милчев, Даниела Тошмакова и Юлия Крумова представиха своите книги, съответно: „К-ости” (Полша), „Спомени за една селска вечеринка” (Чехия), „Къщата на глухия” (Словакия) и „Малки домашни истории”. Присъстваха представители на чуждестранни културни институти и посолства.

Всички представени произведения разглеждат различни аспекти на историческите промени след падането на „желязната завеса”. А ето и конкретните творби и връзката им с темата:     

"Спомени за една селска вечеринка" от Иржи Хаичек

Общото време и място на действието – Югозападна Чехия през последния четвърт век. Героите често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. Те изобразяват живота с носталгия и тъга, деликатна еротика и светъл хумор. А за нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Повествованието крие в себе си една надежда: че ще спре емиграцията от селото към града и ще се запази връзката на хората със земята.   

"К-ости" от Игнаци Карпович

Романът разказва една история за необходимостта от добронамереност, искреност, близост, и най-вече различност, каквато почти не беше възможно да имаме при социализма.  Карпович създава едно почти утопично общество отворено към различията, толерантно и освободено от предразсъдъци. А дали такова е точно нашето съвременно общество?

"Малки домашни истории" от Шандор-Жигмонд Пол

Номер 79 на улица „Устрем” е масивна жилищна кооперация в безименен град в Румъния, около унгарската граница.  Местните  обитатели са характерни  за района  - румънци и унгарци, със своите весели и трагични истории. Те са принудени да живеят сред абсурдите на социализма и по време на прехода. Подобна маса не ражда герои, безсмъртни личности с проницателен взор. Тя може само да се възпроизвежда. Но не може ли да сложи край на това? 

"Къщата на глухия" от Петер Крищуфек

Една семейна сага в три поколения през турбулентния XX век. Разказ за зависимостите между миналото и спомена за него, за паметта и забравата, за приятелството и отношенията бащи-синове. В историята на Словакия се сменят четири режима (от тях два тоталитарни), възниква еврейският въпрос, политическите съдебни процеси, Държавна сигурност…До къде могат да стигнат компромисите? Сблъсък на индивида с политическия произвол.   Книга за това, че ако искаш да имаш бъдеще, трябва да осмислиш миналото. Иначе то те преследва през целия ти живот. Негодници и достойни хора е имало при всички режими. Но ако се правиш, че не дочуваш, накрая наистина ще оглушееш…

In memoriam

Според предварителната уговорка словашкият писател Петър Крищуфек трябваше да гостува в България и да присъства на представянето на българския превод на романа му „Къщата на глухия”. В последния момент обаче той се отказа поради възникнал ангажимент, свързан с режисьорската му дейност. А толкова искаше да дойде! На сутринта на 24-ти април ми позвъняха приятели от Братислава с ужасната новина: през нощта по пътя между Банска Бистрица и Зволен са се сблъскали автобус и товарен камион. Има две жертви, едната е Петер Крищуфек. Признавам си, че първата ми мисъл бе: „Ако бе пристигнал в България, може би това нямаше да му се случи…” Но никой не може да избяга от съдбата си. И така, вместо в негова чест, книгата му на нашата среща бе разгледана в негова памет. Почетохме го с едноминутно мълчание.

В Liternet сме представяли Петер Крищуфек и романа му „Къщата на глухия” (рецензията „Ако се правиш, че не дочуваш…" в бр. 6/2017 г. и откъс от романа в бр. 7/2017 г.)   

 Петер Крищуфек е роден през 1973 г., Братислава. Завършил е филмова и телевизионна режисура в Музикалната академия в словашката столица. Автор е на повече от 12 документални филми и два кратки игрални филма – Нощем на слънце и Какъв прекрасен свят.  За телевизионния си филм Дългата кратка нощ през 2004  г. получава наградата Igric. Награждавани са и негови  документални филми.   Изпод перото му са излезли трите сборника с разкази Неточно място (2002 – литературната награда Иван Краско за дебютна книга), С просто око (2004) и Извън времето (2009), на новелата Звезда от изрязана снимка (2005), сборникът от сценарии Рота за бавно реагиране (съвместно с Дадо Наги) и поетичната сбирка 75 W (2011). Първият му роман Суфльорът (2012) - предложен от страна на Словакия за литературната награда Европейска книга на годината, както и следващите  Близнаци и антиподи (2010) и Къщата на глухия (2012) са номинирани за годишната награда Anasoft Litera за най-добра проза в Словакия. Покрай тази обемиста историческа сага (над 550 стр.) се появява и Атлас на забравата, отличена в конкурса Най-хубавите книги на Словакия за 2013 г. в раздела Художествена литература. Авторът е и трикратен финалист в литературния конкурс Разказ. Публикува кратки текстове и разкази в словашки и чешки списания и вестници, както и в различни сборници. През 2014 г. излиза новелата му Ема и Смъртоглав, а през 2016 следва и последният му роман Тела. Години наред Петер Крищуфек се посвещаваше на живота и делото на един от най големите словашки интелектуалци и писатели – Корнел Фьолдевари. През 2017 г. заедно със съпругата на писателя съставиха сборник под наслов: Корнел Фьолдевари: за себе си. В творческите си планове за тази година Крищуфек предвиждаше да издаде нов роман и да филмира новелата си Ема и смъртоглав…

Светла му памет!