Премиера на „Преди да ме е отнесъл дяволът” от Стеван Тонтич

◊ ПОКАНА

Издателство „Ерго” и Галерия-книжарница "София Прес"

Ви канят

на 18 април, сряда, от 18:00 часа в галерия-книжарница "София Прес" (ул. "Славянска" 29)

на среща-разговор със сръбския поет Стеван Тонтич, гост по програмата за творчески престой на Къща за превод и литература - София.

Поетичната книга с избрани стихотворения на Стеван Тонтич „Преди да ме е отнесъл дяволът” ще представят проф. Светлозар Игов, издателят Мартин Христов, преводачите Александър Шурбанов и Рада Шарланджиева.

Стеван Тонтич (р. 1946 в Сански мост, Западна Босна и Херцеговина) е едно от най-ярките имена в съвременната сръбска поезия. Освен поезия той пише проза, есета, литературна критика и е един от най-изявените преводачи на немска поезия в своята страна.

Завършил е философия и социология в Сараевския университет, работил е като редактор в издателска къща в Сараево. В разгара на войната, търсен за принудителна военна мобилизация, успява да емигрира с помощта на международната писателска общност и девет години живее в изгнание в Берлин. През 2001 се завръща в Сараево, а от 2014 живее и твори в Нови Сад.

Стеван Тонтич е автор на редица стихосбирки, сред които се открояват: "Наука за душата и други весели истории" (1970), "Тайна преписка" (1976), "Хуля и посвещавам" (1977), "Неделята е черна майка" (1983), "Сараевски ръкопис" (1993), "Моят псалм" (1997), "Благословът на изгнанието" (2001), "Свято и проклето" (2009), "Всекидневен край на света" (2013) и "Христовият луд" (2017). Издал е сборниците с избрани стихотворения "Ангел нахлу през решетките ми" (2010), "Вярната звезда" (2012), романа "Сърцето ти, заеко" (1998) и две книги с есета. Съставител е и на няколко знакови антологии.
Носител е на редица национални и европейски литературни награди. Творбите му са превеждани на повечето европейски езици. Настоящата стихосбирка е първата му книга на български език. Тя представлява подбор от цялото поетическо творчество на Тонтич, включително от най-новата му стихосбирка, която беше още под печат при изготвянето на българския том.

"Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич напомнят за военните картини на Гоя. Те повтарят с днешен акцент трагическото откритие на испанския художник, че сънят на разума ражда чудовища. Чудовища, които се разпореждат с живота и смъртта ни. Които разклащат самите основи на съществуванието."

Александър Шурбанов