Среща с румънския писател М. Б. Йонеску-Лупяну и представяне на романа му "Пресен черен хайвер" в Свищов

◊ ПОКАНА

Издателство "Скалино" и Първото Българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856"

Ви канят на среща с румънския писател М. Б. Йонеску-Лупяну

и представянето на романа му "Пресен черен хайнер" в Свищов

на 17 април 2018, вторник.

Заповядайте!

ПБНЧ "Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856" Свищов, Камерна зала

Начало: 17.30 ч.

В представянето на романа ще се включат Елизабет Людмилова, преводачката на книгата Ванина Божикова и издателката Емилия Миразчийска.

Модератор ще е Добромир Андреев, а авторът ще е там, за да отговори на всички въпроси от страна на публиката.

М. Б. Йонеску-Лупяну е роден 1979 г. в Букурещ. Писател, носител на няколко литературни награди за белетристика; практикуващ адвокат и доктор по право на Букурещкия университет. За първата си книга с кратки разкази Strigoii lui Şuţu („Вампирите на Шуцу“), издадена през 2015 г. от румънското издателство Juminea, е отличен с наградата за дебют 2015 от Филиала Букурещ на Съюза на писателите в Румъния. Има два публикувани романа от същото издателство: Ciumăfaia (Дяволска трева) през 2016 г. и Icre negre proaspete (Пресен черен хайвер) през 2017, който през март 2018 г. българското издателство „Скалино“ публикува в превода на Ванина Божикова.

„Опознаваме едно място най-добре посредством историите, които са го напоили. Йонеску-Лупяну е автор, които умело успява да преплете коридорите на миналото така, че да представи сложния и богато напоен образ на конкретна историческа действителност. За читателите на този необичаен роман предстои едно вълнуващо пътешествие покрай Дунава. Пътуване без времеви или сюжетни ограничения и рамки – това е „Пресен черен хайвер“, чийто автор се отличава с рядко срещан стил, който разбива всякакви представи за изграждане на пълнокръвен и съдържателен текст.“

Делиян Маринов

„Анотацията на гърба, писана от мен, е най-малкото, което можете да откриете в тази книга. Смел, направо безразсъден роман, от който те побиват тръпки, но не искаш да оставиш нито за миг до последната буквичка. Накрая даже леко се сърдиш на автора, че го приключва в момент, в който си оплетен в мрежите му, както земята на Добруджа в ръкавите на Дунава.“

Боян Тончев