Премиера на "Тихо е" от Николай Димитров във Велико Търново

◊ ПОКАНА

Регионална библиотека "П. Р. Славейков" – Велико Търново

Ви кани на

Премиера на "Тихо е“ от Николай Димитров

Заповядайте на 23 март (петък) от 17 часа в читалнята на библиотеката, ул. „Иванка Ботева” 2

Стихосбирката ще бъде представена от проф. Антония Велкова-Гайдаржиева

Българската литература е трайно запаметила мотива за тишината и той се „рецитира” в множество творби. Най-новата от тях, в която чрез тишината се говори за същностното, е стихосбирката „Тихо е” (2017) от Николай Димитров. В нейния поетически свят всичко останало, извън беззвучието и мълчанието, е суета, безцелност, всекидневна пустота – „машинални движения/ думи без възторг/ без мечти/ без свян...”. Тишината, разбира се, е физическо състояние, но тя е и привилегировано екзистенциално пространство, където човек може да се съсредоточи върху себе си, да търси да прозре другия свят. Абсурдността на битието тук и сега го кара да потъне в тишината на отвъдността „като Причастие и като Път”, да съпреживее и осмисли вечните тайнства на битието. Според Антония Велкова-Гайдаржиева: „Светът наоколо е без опори, той разтваря миг след миг, ден след ден своите натрапващи безсмислието да бъдеш бездни. Затова лирическият аз на Н. Димитров не спира да търси онова, което е оттатък, което го надхвърля - по-нависоко и по-надълбоко”.

След „Лунният просяк“ (2005), „Тихо е“ е втората поетическа книга на Николай Димитров, която влиза в диалог не само с проблемно-естетическото поле в първата стихосбирка, но и с неговото изследване "Отчуждения. Екзистенциалната проблематика в българската литература" (2004). Неслучайно третият дял в „Тихо е” е озаглавен „Лунният просяк“. По този начин се изгражда сърцевината на Николай-Димитровата визия за света, „контемплативна нагласа спрямо света” (Антония Велкова-Гайдаржиева) – за екзистенциалните човекобезпокойствата в живота, лишен от стожери. Битието на земята е проблематизирано, то е представено като непълноценно, съдържащо много липси. Ето защо човекът като „Лунен просяк” е отчужден, потънал в самотата на душата си, потопен в тишината. Тази тишина е обезпокоителна и утешаваща, нежна и желана; тя е необходимото състояние за съзерцаващата душа на лирическия Аз да се отправи по лунната пътека към небесното.  

Проф. дфн Николай Димитров е роден на 06.03.1960 г. в гр. Горна Оряховица.  Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1985). През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Метафизични парадигми в поезията на Яворов“, а през 2012 г. и втора, голяма дисертация на тема „Езикът на страха в българската литература през 19-ти и началото на 20-ти век“, с която придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. Неговите научни изследвания са в областта на Българска възрожденска литература, Българска литература след Освобождението, български модернизъм, емоциите в литературата, философия на литературата. Автор е на книгите: „Поезията на Яворов. Метафизика и творчество“ (1998), „Метафизичните пространства на езика. Аспекти на Яворовата поетика“ (2001), „Отчуждения. Екзистенциалната проблематика в българската литература” (2004), „Вазов: между всекидневното и трансцендентното“ (2007), „Из лабиринтите на битието. Творчеството на Владимир Зарев” (2007), „Под сянката на кипарисите. Книга за книгата „На Острова на Блажените“ (2013), „Владимир Зарев. Литературна анкета” (2017).