Премиера на "Културен компас" от Мирослава Кортенска

◊ СЪБИТИЕТО

Премиера на книгата "Културен компас. Посока: Балканите-Европа. Личности, процеси, диалог в края на ХХ и началото на ХХI век" от доц. д-р Мирослава Кортенска

◊ ВРЕМЕ И МЯСТО

18 септември 2006 г. от 18.00 ч.
Зала на Софийска градска художествена галерия
 
Съорганизатори: СГХГ и Издателство "Д-р Ив. Богоров"

◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРКАТА

Доц. д-р Мирослава Кортенска е преподавател по история и теория на театъра. Автор на над 20 статии в печата по проблемите на съвременния театър (в. "Литературен форум", "Литературен вестник", "Словото днес", "Труд" и "24 часа"). Автор на документален филм, посветен на Любен Гройс - "Възстановителна репетиция", БНТ, 2004 г.

◊ ЗА КНИГАТА - ПРОФЕСИОНАЛНО

„Културен компас” прави опит да се превърне в кратка съвременна история на културните процеси в България, на Балканите и в Европа в последните десетилетия на ХХ век в областта на театъра. Обхващането на този широк културен пласт цели да очертае хоризонтала, контекста, съвременния пейзаж като цяло, в началото на ХХI век.

Тази книга изследва ценностите и динамиката в процеса на създаване на нови традиции в културата. Това е опит за оформяне параметрите в културната история, в която се селекционират посоките на развитие и личностите от последните десетилетия на ХХ век, свързани с изкуството на сцената. Тя очертава пътя на качествените промени, законите и парадоксите в превръщането на един бунтар, новатор в общоприет авторитет, в културна ценност.

Първата глава на книгата се центрира върху творците, които по един или друг начин са били извън контекста на соцкултурата като Любен Гройс или тези, които в последните години не бяха допуснати до големите сцени на България като Стоян Камбарев, но вече се оказаха  вписани в златния фонд на театъра ни. Изваждайки пред скоби техните търсения, постижения, ценности в книгата, е посочен като контрапункт днешния културен контекст.

Във втората глава - "Театралната критика – четвъртата власт на сцената", са разгледани културата на бедността и халтурата, културният инфантилизъм, както и някои от героите на нашето време. Всичко това повече навежда на мисълта за разпад, комерсиализация и бездуховност. Оказва се, че наред с продуктите на изкуството и културата една голяма част от днешния пейзаж е запълнена с антиизкуство и антикултурни проявления.

Значителен дял от настоящото изследване е центриран върху Балканите. Досега вниманието ни е било привличано повече от френската, немската, английската култура и нейните творци, като се оказва, че по-малко  познаваме съседите си и създаденото от тях.

„Културен компас” се стреми да отстрани тази аномалия като се опитва да навлезе в сложния културен контекст на региона, да ситуира съвременната ни култура в мрачната визия на Балканите като барутен погреб на Европа. Именно в този пейзаж книгата открива  позитивната енергия на творците, интелектуалците, които на фона на кризи и войни и въпреки тях са  способни да създадат своите произведения, да градят новата визия на Балканите като Душан Ковачевич, Горан Стефановски, Любиша Георгиевски, Йован Чирилов, Дритеро Аголи.

В книгата има и една голяма част, която разкрива процесите и личностите, изградили новото лице на изкуството през ХХ век в Европа - Бекет, Брук, Ефрос, Барба, Уилсън, Пинтър. Новаторите, които днес, в началото на ХХI век, вече са класици, вече са фундамент за нови търсения и са преминали в сферата на златния културен фонд на Европа.

В този смисъл изследването е огледално за културните ситуации, за творческите процеси, личности и търсения на Стария континент и на Балканите, очертани са  възможните връзки за диалог между тях, както и различията в условията, традициите и динамиката на тяхното развитие. Автентичност и своеобразие в разкриването на подобен широк културен контекст създават дългогодишните лични контакти на авторката с героите на книгата, многобройните й пътувания по фестивали, конференции, по Балканите и Европа.

Тази книга задвижва стрелката на компаса на Изток и на Запад в края на ХХ век, откроява българските параметри на този фон. Компасът тук не е използван само за географско ориентиране, той преди всичко насочва към значимото, селекционира тенденциите, ярките творци, ценностите. Компасът е динамичен инструмент, който създава не само контекст, но и хоризонт...