Премиера на "Бащата на другия" от Паринуш Сании

◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45" представя

една от най-продаваните книги в Иран
за всички времена

"Бащата на другия"
от Паринуш Сании

Превод от персийски Людмила Янева
Оформление Люба Халева

15 февруари 2018 (четвъртък), 18:30
Ориндж център, София, ул. "Граф Игнатиев" 18

Представят:
. Людмила Янева
. Надежда Розова
. Марин Бодаков

◊ ЗА АВТОРА

Паринуш Сании е родена през 1949 г. в гр. Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си.

В продължение на двайсет години е главен консултант на изследователски проекти към Министерство на образованието. Именно естеството на професионалните й задължения я подтиква към писателското поприще. Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании използва резултатите от направените през годините  проучвания в първия си роман „Моята орис“, отпечатан от издателство „Рузбехан“ през 2003 година.

Въпреки че е забраняван на два пъти по време на управлението на Ахмадинежад, той претърпява двайсет издания и се превръща в световен бестселър, преведен на английски, италиански, румънски и норвежки. В негова подкрепа се обявява и известната иранска общественичка и защитничка на правата на жените и децата Ширин Ебади, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2003 г. През 2010 г. „Моята орис“ става най-продаваната книга в Италия, а Паринуш Сании е удостоена с престижната литературна награда „Джовани Бокачо“ за най-добър чуждестранен автор. Обхващащ пет размирни десетилетия от историята на Иран, „Моята орис“ е забележителен разказ за приятелството и отдадеността, надеждата и страха и един необичаен поглед към иранското общество отвътре. Това е „викът на всички ирански жени, които не желаят повече да бъдат жертви“.

В Иран „Бащата на другия“ надминава по популярност първия ѝ роман. През 2015 г. е филмиран.

Последният роман на Сании – „Тези, които заминаха и тези, които останаха“, разглеждащ темата за разпръснатите по света ирански семейства,все още чака разрешение за издаване от Министерството за ислямска ориентация.

За преводача:

Людмила Янева е родена през 1954 г. в София. Завършва английска филология и персийски език в Техеранския университет и СУ „Св. Климент Охридски“. От 1986 г. е преподавател по персийски език в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет.

Превежда някои от най-известните произведения на основоположника на съвременната иранска литература Садег Хедаят. Особен интерес проявява към творчеството на пишещите жени в Иран. В неин превод на български език излизат световноизвестната повест на писателката Шахрнуш Парсипур „Жени без мъже“ и много ирански разкази от съвременни писатели, отпечатани в сборниците: „Да си жена от Изтока“, „Непознатият Изток“, „Новото лице на Изтока“, „Равноправие“, „Смях с превалявания“, „Толкова близо, толкова далеч“.

◊ ОТЗИВИ

„Прекрасна метафора за цензурата, овладяла страната.“
— Cultura/s, La Vanguardia

„Бащата на другия е много неща, но преди всичко е роман на протеста. […] Също така е история на ежедневния живот в Иран, където мълчанието гарантира спокойствие. Безмълвието на детето е безмълвието на цяла една нация.“
— La Razón

„В "Бащата на другия" авторката говори за страха, просмукал се в Иран, скриването между стремежа към истина и политическата коректност, изисквана от политическия консерватизъм.“
— La Vanguardia

„Професионалният опит на авторката може да се забележи на всяка страница; Сании умело въвежда понятия и теории, свързани с психологията на детето и демонстрира колко лесно е да причиниш, като родител, необратими щети на едно дете, но не по-малко лесно е и да не ги причиниш. Можем да открием смисъл и в една алегория. Шахаб е не само дете, което се сблъсква с трудност; немотата му е всъщност немотата на една нация, управлявана от жесток режим... Този роман е предупреждение. Паринуш Сании е изкусен майстор.“
— Cultural Supplement

„Богато написан роман, чрез който Паринуш Сании дълбае в социалната тъкан на своята страна, Иран, и който, разказвайки историята на битките на едно дете, описва живота на жените. Стегнат диалог с главен герой, който се превръща в символ на надеждата за по-добър свят.“
 — La Repubblica

„Бих препоръчал тази книга на всеки родител като задължително четиво, особено на онези, които имат повече от едно дете. Бих я препоръчал на бащите, за да разберат по-добре какво се случва в душите на техните деца... Романът разкрива два гласа: на Шахаб и неговата майка; те осветляват болката на чувствителното, с богато въображение дете, болката на майката, която усеща истината и се бори с отсъстващия баща, който се вълнува единствено от своята работа.“
— The Sunday Journal

„В романа на Паринуш Сании атмосферата е мъчителна, в нея господства ислямската традиция в няколко аспекта: еманципацията на жената под формата на плетеница от лъжи и бягство от дома; влюбени, които се крият на опасни места, далеч от строгия поглед на жандармите; авторитаризма и емоционалната цензура... Посланието е достатъчно универсално: нехайството към емоционалното общуване бавно руши всяко семейство.“
— blog.libris.com

„Дълбоко вълнуваща книга... Начинът, по който Шахаб схваща реалността е изключително добре описан, с характерното за децата необичайно тълкуване на действията на възрастните. Тя се превръща в блестящ портрет на невръстно дете, парализирано от безпокойство. Най-хубавото в този роман е, че нито един от героите не е само добър или лош. Всички са жертви – на една потисническа система и на своето подсъзнание.“
— Dagbladet

„Когато прочетох книгата си дадох сметка колко важно е да получаваме признание от хората около нас... Трябва да си направен от камък, за да не се развълнуваш от тази книга.“
— Familien 

Отзиви за „Моята орис“:

„Една сензация от Иран.“ — Dagbladet, Norway

„Книга от голямо значение.“ — Aftenposten Norway

„Ода, посветена на жените; не единствено и само на жените от Иран, но и от обществата по цял свят; жени, на които се налага да се борят за основните си права.“ — Gulf News

„Събужда колективните ни спомени и връща към живот онези, които отдавна сме забравили.“ — Universe of Books, Иран

 „Сании дава глас на всички ирански жени, затворнички и жертви на обичаите и на домашното насилие, жени, малтретирани от страна на мъжете. Женските образи на Сании са съвременни героини, който се борят за човешките си права, дори това да коства живота им.“ — Cultura, Италия

 „Възхитителен и искрен. Смел и прям портрет на несправедливостта, така майсторски написан, че нито един потиснически съд не може логически и открито на забрани публикуването му. Тиранията спрямо жените, открито допускана в изостаналите общества, и поразителният начин, по който мъжете са защитени от „общоприетите обичаи“, са описани чрез художествени образи. От началото до края романът е разказ за лишенията, на които са подложени жените в Иран – жени, които не се отказват и продължават да се борят за правата си.“ — Bokhara Magazine, Иран

„Първият роман на иранската писателка Паринуш Сании обхваща 50 години от живота на Масуме – преди, по време на и след Иранската революция от 1979 г. С фантастично умение и прецизни наблюдения, Сании рисува проникновена картина на неспокойния живот на една млада жена в свят, в който религията и обичаите са доминирани от мъжете.“ — Sunday Sun

 „Английският превод на нашумелия дебютен роман на Паринуш Сании се появява след неспокойната арабска пролет и разкрива съществени за хората истини чрез задълбочено изследване на някои от основните причини за тези вълнения... "Моята орис" е семейна сага, която дължи силата си на описанието на неоспорими факти. Тя е разказ за любов, приятелство и устояване срещу съкрушителните стечения на обстоятелствата... Това значимо постижение със сигурност допринася за забраната на книгата в родината й, както и за международното й признание. Книги като тази ни поднасят света. Те трябва да се вкусват с наслада.“ — The Irish Examiner

„Чрез личностите на героите си писателката си пробива път през времето и през исторически събития, които много разказвачи не биха посмели дори да споменат. Закалена от изпитанията, на които е подложена по време на революцията, тя поема по пътя на своя съпруг – през телените мрежи, към днешната политическа кланица.“ — Hemlock Magazine, Иран

„С фантастично майсторство и точни наблюдения, Сании рисува проникновена картина на неспокойния живот на една млада жена в свят, в който религията и традициите са доминирани от мъжете. . . Извисяващ, покъртителен и на места мъчителен разказ. Почитателите на автори като Халед Хосейни ще оценят тази забележителна история, написана от автор, който е призван да постави нови основи в съвременната иранска литература.“ — Worcester News, UK

„През множество драматични обрати, Сании разкрива смъртоносните опасности, които крие идолопоклонничеството, често водещо до тирания – както в семейството, така и на национално равнище.“ — For Book's Sake, UK

„Моята орис ни дава възможност да наблюдаваме с интерес живота на жените в Иран и непрекъснатата борба срещу тираничните обичаи.“ — Dead Ink, UK