Издания / премиери

Съвременна българска поезия в Плевен

Премиера на "Непоръчан портрет" от Таня Николова и представяне на "АДdicted" от Петър Чухов

 

◊ ПОКАНА

Фондация "Емили" има удоволствието да Ви покани на премиера на стихосбирката „Непоръчан портрет“ от Таня Николова и представяне на най-новата поетична книга на Петър Чухов - „АДdicted“.

Заповядайте на 16 февруари, петък, 16 ч., в Художествена галерия „Колекция Светлин Русев“ - Плевен, ул. „Дойран“ 75

Вход свободен.

 

◊ ЗА АВТОРИТЕ

Таня Николова (1968, Плевен). Aвтор на стихосбирките "Толкоз" (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, "Еквилибриум" (2012), „Морз“ (2016), „Непоръчан портрет“ (2017). Завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и счетоводство и контрол в УНСС. Била е учител по музика в Ямбол и Стралджа, дребен предприемач, среден мениджър в корпоративния сектор, главен счетоводител на военно поделение, а сега е служител в УНСС. Председател на Фондация "Емили".

Петър Чухов (1961, София). Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор на 11 стихосбирки (най-новата е "АДdicted", 2017), две книги с проза и книга за деца. Съставител и редактор на "Mas-mas csond / Различна тишина" (Napkut Kiado, Budapest, 2012, антология на българското хайку). Съавтор (с Александър Мануилов) на пиесата "Честита Нова година", номинирана за Национална годишна награда за драматургия (Шумен, 2015). Творбите му са преведени на 17 езика и публикувани в над 20 държави. Награди: "Агата" за криминален разказ (2000), "Иван Николов" за най-добра стихосбирка (2002), "Развитие" за нов български роман (2003), Голямата награда за SMS поезия (2004), "Славейкова награда" (2005 - първа, 2013 - трета), "Златен ланец" (2007), Голямата награда на музея "Башо" в Япония (2007), награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012), Голямата награда на конкурса за любовна поезия "Магията любов" (2013), Втора награда на поетическия конкурс "В полите на Витоша" (2014), номинация за наградата за нова българска поезия "Николай Кънчев" (2015) и др. Автор и водещ на проекта "Поетически трубадурски двубои", пише музика и текстове, свирил в много рок-групи ("Субдибула", "Тутакси", "Стенли"), в момента е в етнорок групата "Гологан", Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок "ЛаТекст", с която представя стиховете си. Член на Българския ПЕН-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.

 

◊ ЗА КНИГИТЕ

За "Непоръчан портрет":

Винаги съм смятала, че Таня Николова е адски силна в кратките неща. Тази стихосбирка е плътна, има емоция, има човек в нея, тупти искреност.

Силвия Томова

Миниатюрите на Таня Николова се отличават с изненадваща асоциативност и парадоксален обрат. В „Непоръчан портрет“ има великолепни находки, понякога само от два стиха, но казващи много.

Владимир Попов

В „Непоръчан портрет” Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината – да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да може да заспи. Тъжно е, защото, въпреки че си плащаме скъпо, не само че не поръчваме музиката, но най-често това, което остава след нас, е един непоръчан портрет.

Петър Чухов

 

За "АДdicted":

от Петър Чухов

Трябва ти чаша, за да влезеш тук. Нека сетивата ти се преплетат, нека изгубиш представа кое е дума, кое е аромат и вкус, кое – грапаво докосване. Не искам да те лъжа – да, накрая има смърт, онази чиста, неподправена и вяла радост, че отново правилата са пределно ясни, а това, че вече са излишни, е гаранция за голата им красота. Едва ли съм естет, но всяка фраза ме изкушава като раждане на престолонаследник. Зная, че не си от търпеливите, че препинателните знаци те измъчват – зимно разсъбличане. И все пак ти си авторът, аз съм само разказвачът, болен от прераждания, зареден с енергия завинаги и неспособен да умре.

 

АДDICTED

Моят ад е моята крепост.

Бавно се разхождам из кръговете му,

докато получа световъртеж.

Тогава спирам някъде

в шестия кръг,

до някой отворен гроб

и започвам игра на думи

или игра на дами,

защото думите

са моите дами.

Аз ги ухажвам продължително.

Предлагам им различни

еретически наслади,

епикурейски тайни,

с които могат да постигнат

себеизразяване.

Но те са само сенки, на които

отказано е най-дълбокото страдание

и затова след ялова игра

ги връщам пак обратно в гроба

и продължавам

по-надолу

по-надолу…

 

Автор: Фондация "Емили"
09.02.2018 г. 17:08
Посетено: 640
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/4/news/27121-savremenna-balgarska-poeziya-v-pleven