Издания / премиери
Екатерина Каравелова - Лора Каравелова: културноисторическият сюжет "майки-дъщери" в български контекст
Представяне на книгата на Ваня Георгиева - 19 декември, 18:30 ч., + ТОВА
◊ ПОКАНА
Издателство "Изток-Запад" Ви кани на представяне на книгата "Екатерина Каравелова - Лора Каравелова: културноисторическият сюжет "майки-дъщери" в български контекст" от Ваня Георгиева.
На 19 декември от 18:30 в + ТОВА ще потърсим заедно отговорите на следните въпроси:
Какво е да бъдеш майка? Какво е да бъдеш дъщеря? Защо в рамките на днешния хуманитаристки навик „майка” и „дъщеря” се мислят не толкова като страни от нечии личностни битиета, колкото като дискурсивни фигури?
Защо метафорите и митовете досега са „побеждавали” конкретните имена и биографии? Дали избягването на реални казуси при мисленето върху релацията „майка – дъщеря” е форма на защита на утопийното „женско”? Какво казват различните феминизми?
Защо са важни историите на реалните личности – на пишещи/желаещи да пишат жени? Има ли наследимост, приемственост, диалог между „женските поколения”?
Какво ще узнаем, когато изследваме различни измерения (семейнобитови, психологически, интелектуални, публични, културнозначими) на връзката между Екатерина Каравелова и Лора Каравелова (след 18 септември 1912 г. – и Яворова)? Яворов? Има ли място за трети?
Търсенето на отговори е своеобразен подстъп към нов прочит на места от българската културна история.
Книгата "Екатерина Каравелова - Лора Каравелова: културноисторическият сюжет "майки-дъщери" в български контекст" ще представят доц. д-р Катя Станева и проф. дфн Инна Пелева.
Ваня Георгиева е магистър по антропология и филология (СУ „Св. Климент Охридски”, 2010) и доктор по филология (ПУ „Паисий Хилендарски”, 2015). Работи като главен асистент по Българска литература (1878–1918) в Пловдивския университет.
Ваня Георгиева е магистър по антропология и филология (СУ „Св. Климент Охридски“, 2010) и доктор по филология (ПУ „Паисий Хилендарски“, 2015). Работи като главен асистент по Българска литература (Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война) в Пловдивския университет.
Интересите ѝ са в областта на историята на българската литература, феминистката теория в съвременната хуманитаристика, биографичната реконструкция.