Божана Апостолова с премиера на "Нощта е също слънце" във Варна

Харизматичната поетеса, писателка и издателка Божана Апостолова ще представи в рамките на Алея на книгата - Варна 2017 най-новия си роман "Нощта е също слънце", изд. "Жанет 45", 2017, който с изчерпания си само за няколко дни първи тираж се превърна в хубав прецедент за българското книгоиздаване.

Премиерата ще бъде на 28 юли, 18.00 ч., Сцена Ротонда (пл. „Независимост“ 1). Сцена Ротонда все още помни вълнението от срещата с Божана Апостолова преди две години по повод излизането на томовете "Избрано". Поканата към Божана Апостолова за гостуване на Сцена Ротонда както преди, така и сега е отправена от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

◊ РОМАНЪТ

„Нощта е също слънце“, дори ако не можеш да простиш

„Нощта е също слънце“ е красив и мъдър роман, излязъл изпод перото на зрял творец. От тези, за които казват: „Това е най-хубавата ти книга.“ Романът може да разплаче, но и да вдъхне смелост. Откровен и прям до болка, роден от мъката по загубата на любимия човек, той отразява самотата на „душата / посиняла от болка” – както я обрисува една въздействаща, буквално на сетивно ниво, метафора от лиричната книга „За теб”.

Цитирам „За теб“, защото е написана по същия повод и със същото изстрадано вдъхновение, също се възприема като най-хубавата поетична книга на Божана Апостолова и защото поетесата и писателката са неотделими една от друга. Поетичното в „Нощта е също слънце” обагря прозата и й придава особена плътност и динамика. Виждаме как „Слънцето се бе подпряло на клоните на отсрещното дърво” или как „Вечерта се спускаше и загръщаше в тайнственост къщи, дървета и улици... вечер, в която всички хора пътуваха със себе си, към себе си и към единствената орбита – тази на сърцата им...”.

Да, това е роман, написан със сърцето. Роман, който изследва любовта и изневярата, възвишената обич и природния нагон, в търсене на отговора кое от тези две лица на най-висшата хармония между двама души е по-силно, кое издържа на изкушенията на времето. Главните герои, учителката Силвия и художникът Асен, не се справят със себе си и с любовта си. Макар и голяма, любовта им не устоява пред нейния интимен проблем и пред неговата изневяра, усилията им за споделена взаимност претърпяват фиаско.

„Дните минаваха, разглобени от страх, в опит да събереш парчетата от разнебитения си живот...“

В тази основна сюжетна тема Божана Апостолова майсторски вплита допълнителни повествователни нишки за сина, който страда от развода на родителите си, за новия партньор на Силвия, който играе ролята на заместител, за съседите, колегите и жестокото време на прехода, което принуждава една учителка да оцелява с куфарна търговия. Трудни са човешките взаимоотношения в „едно оръфано оскърбително време, на което всички принадлежим“, установява авторката на „Нощта е също слънце“. Един „жесток и истински роман“, както кратко и точно го характеризира самата тя.

„Силна книга, поредна силна и честна книга на Божана”, отбелязва Марин Бодаков от в. „Култура“. „Прекрасна е! Красива, елегична, болезнено човешка, нежна, лека и непоносима като бреме, но светла и чувствена, озарена и озаряваща“, допълва Светлозар Желев от Литературния клуб „Перото“.

„Нощта е също слънце“, освен всичко това, е роман за неумението да прощаваш. Върху тази драматургична основа се изгражда напрежението, напластяват се емоциите, обосновават се обратите в съдбите на персонажите. Силвия не може да преодолее изневярата на Асен, за нея изневярата е предателство, а предателство тя не може да прости. Следвайки неотстъпно това свое разбиране, препотвърждавайки го непрекъснато с нови и нови доводи, тя отрича/отхвърля/обрича любовта и превръща себе си в изкупителна жертва, в доброволна мъченица... Има нещо типично женско, българско, много силно, но също така крайно и може би дори мазохистично в претенцията на Силвия за безгрешност.

Любовта може ли да бъде безгрешна и грехът може ли да измерва любовта? Божана Апостолова вгражда в образа на героинята този библейски казус, задавайки сложността му още в заглавието. „Нощта е също слънце“, освен красива метафора, е и антоним, поставящ знак за равенство между такива противоположни, макар и взаимнообвързани, понятия като нощта и слънцето. Като мъжа и жената, ако продължим разсъжденията за антиподите, които се привличат.

Роля в същия дух е отредена в романа и на една голямоформатна картина на Асен със заглавие „Слънце в нощта“, за която неговите и нейните интерпретации се разминават. „Заслужава си да построиш къща за такава картина“, смята той, докато тя разчита в платното съвсем различно послание: „мракът е винаги мрак, а денят е винаги ден“. 

Аз предпочитам варианта на Божана: „Нощта е също слънце“.

Не на последно място, защото събужда асоциации и за една друга прекрасна книга - „Нежна е нощта“.