Издания / премиери

Габарево се поклони на Левски и прочете отново своята история

Габарево, ти, златна люлка, тих пристан

“Винаги е имало държава на българския дух. Дори тогава, когато не е имало българска граница и българска армия. Дори и днес, когато България е пръснала чедата си – 200 хил. в Гърция, 140 хил. в Испания, 60-70 хил. в Чикаго, държавата на българския дух съществува много по-мощна, много по-силна. Именно в границите на държавата на българския дух е работил Васил Левски, който е основал комитет и тук. Именно в тази държава, на българския дух, това селище Габарево, следва да заеме своето достойно място. Когато четох тази книга, бях изумен от духовната сила и мощ, които това мъничко село е събрало в своята история и в таланта на своите жители.” – с тези думи на академик Антон Дончев започна тържеството, посветено на 169 г. от рождението на Апостола, в с. Габарево, община Павел Баня.

Габаревци почитат официално деня на рождението на Апостола на българската свобода от 1990 година. Всяко лято, в навечерието на 18 юли, в двора на Джанановата къща, където е бил основан комитет от Васил Левски, се събират млади и стари, за да сведат чело пред паметта му. През различните години свои стихове в тази къща са чели Иван Динков, Николай Стоянов, Велин Георгиев, Надежда Захариева, Григор Чернев, Радко Радков, Йосиф Петров и други.




Тази година честването на рождението на Васил Левски съвпадна с излизането от печат на книгата “Габарево, ти, златна люлка, тих пристан”. На 215 страници в томчето са събрани историята на селото, трудните пътища на духовното издигане, оцеляването през превратностите на годините, както стихове и разкази на творци от селото.

Трябва да се знае, че първите датировки от историята на селото са от времето на римския император Антоний Пиус – 157 г. след Христа. От намерената в околностите на селото военна диплома, издадена от същия император става ясно, че когато римляните са покорили траките (около 46 г. след Христа), селището се е числило към римската провинция Сирия.

В статията си “Материали на археологията в България” В. Добруски, бивш директор на Националния археологически музей в София пише: ”Макар и отломъчна Габаревската диплома принадлежи между най-ценните, които знаем досега, като важен документ за войсковите части, които са съставяли гарнизона на провинция Сирия. По важност с нея може да се сравни само дипломата, 139 г. след Христа, от същия император Антоний Пиус с аналогични сведения за същата провинция.”

На страниците на книгата редом с историята на православния храм “Св. Георги Победоносец” е описана и историята на джамията, описани са обичаите и родовете на каракачаните в селото, имената на 25 поборници и опълченци, историята на училището и читалището.

Специални страници са отредени за Ставрофорен свещеноиконом Христо Няголов, който служил в църквата на Габарево от 1935 г. до кончината си през 2002 година. Свещеник Христо Няголов беше и най-старият божи служител в Старозагорската митрополия.

Изключително интересен е и материалът на Благой Емануилов, в който се осветлява историята на руските емигранти Елеонора Албертовна, която габаревци са наричали г-жа Нора, Жорж Жудин и д-р Алексиев. Авторът твърди, че в Габарево са живели и завършили земния си път царска дъщеря Анастасия и наследникът на престола Алексей, от руската царска династия Романови. В действителност телата на двете царски деца не са открити в ямата, където са заровени Николай ІІ и членовете на царското семейство. Те са разстреляни в Ипатиевата къща в Екатеринбург в нощта на 16 срещу17 юли 1918 г. по заповед на болшевишкото правителство.

В книгата е намерила място и студията на проф. Вера Динова за живота и творчеството на изключително талантливата художничка Петрана Клисурова, сестра на художника Васил Бараков и издънка на Джанановия род, дал много за духовността на селото.

Публикувани са стихове от Ваня Попова, Христо Бояджиев, Стефан Фурнаджиев, Иглика Несторова, Виолета Венкова, Соня Фурнаджиева, Маргарита Василева, Георги Бараков, Георги Загоров, Слави Славов, както и разкази на Димитър Няголов, Димитър Атов и Христо Йотов. Книгата е илюстрирана с цветни и черно-бели работи на Петрана Клисурова, както и фотографии на дърворезби на Христо Йотов.

Особено мили и прекрасни в своето великодушие и равни само на думите на Любен Каравелов са словата на Юнкер Йорг, псевдоним на Никола Загоров, който е основател през 1923 г. на прочутото казанлъшко списание “Кула”. Ето какво пише той с неприкрита закачка за табиетите на габаревци: “Организацията на тези пищни трапези в лоното на природата се съпровожда с такава знаменита суета, каквато няма нийде равна на себе си! Приготовляват се списъци на участващите, спазаряват се коли за пренасяне на манджите, ичкиите, всичкото джепане, одеала, черги, както и по-тежкоподвижните гуляйджии, като с дни се обхождат дюкяните за набавяне на всевъзможни лакомства. Правят се специални поръчки в града, а в навечерието, на съботния пазар се купуват зарзавати с кошове. Желанието на жените да присъстват на тези трапези се отстранява със специален ритуал, в който най-живо се прехвърля могъщото съображение:

- Што ште ядаш, што ште пиеш, па че да се опияниш и ке да си заборавиш кое свое, кое чуздо!”




Сборникът е издаден в поредицата “Отечество любезно” на ИК “Захарий Стоянов”, а редакторът Иван Гранитски представи авторите на отделните статии от книгата и специално благодари на онези родолюбиви габаревци, които дариха средства за издаването на книгата. По волята на дарителите всяка къща в селото получи екземпляр от книгата за историята и духовността на селото.

След тържеството академик Антон Дончев присъства на кръщението на петгодишния Чавдар. Той прие христовата вяра в храм “Св. Георги Победоносец” и получи като първи дар книгата на писателя “Време разделно”.
Автор: Веселин Стоянов
16.07.2006 г. 14:27
Посетено: 575
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/2547-gabarevo-se-pokloni-na-levski-i-prochete-otnovo-svoyata-istoriya