Българска стихотворна култура XVII-XX век

◊ СЪБИТИЕТО

Излезе от печат новата книга на доц. д-р Яни Милчаков “Българска стихотворна култура ХVII-XX век”, издателство “Словесност”, Варна.


◊ ИЗ ПРЕДГОВОРА

...Авторът поставя пред читателите си трудна задача. Всеки ред от тази книга предполага максимално внимание и съсредоточеност. Възможно ли е това да се случи днес извън тесния кръг от двайсетина специалисти, които взаимно си четат и цитират текстовете?...

...Особено достойнство на книгата е полемичният тон, който избликва на моменти в текстовете и прави изложението не толкова академично и строго специализирано. Същевременно коментарите отпращат към солидна библиография, която дава сигурност на читателя, че става въпрос за задълбочено познаване на дискутираните проблеми…

...Освен коментар върху чисто теоретичните въпроси на стихознанието книгата предлага редица идеи, които биха заинтересували всеки читател, пристрастен към проблемите на литературната социология…

        Из предговора на проф. дфн Добрин Добрев

◊ СЪДЪРЖАНИЕТО

. За стихознание ли е днес? (Д. Добрев) (5)

. Появата на римата в българския литературен стих и проблемът за действителния стихов строеж на първата римувана творба (9)

. “Сам скрил ся стих...” Нерегулирани силабически форми и “макаронизъм” (Българско възраждане, Г. С. Раковски, славянски паралели, една хипотеза) (33)

. Стиховият строеж на “Не пей ми се” от П. Р. Славейков и съдбата на българския литературен силабизъм (48)

. “Тромавият стих на Пенча...” (62)

. “Градът. Поема на тайните” от Николай Райнов: ритъм и смисъл (72)

. Българският стих от 20-те години на XX век и стиховата традиция на българския символизъм (102)

. Емануил Попдимитров - портрет на стиховеда в неговото време (149)

. Българският свободен стих. Към теоретичните и историческите предпоставки за неговото изучаване (178)

. Стих и сталинизъм по български (193)

◊ ПОВЕЧЕ

След известната книга на автора “Стих и поезия” (1990) включените тук изследвания очертават историческия облик на българския стих в интегрална връзка с поетическите явления, литературните тенденции и културните процеси от ранното Възраждане до края на ХХ век.

Книгата променя преобладаващата представа за стихознанието като твърде специализирана и културологически “неутрална” област на литературоведската и филологическата хуманитаристика. Тя не само приобщава своя читател към стихознанието като научна сфера и изследователски подходи, но му дава и силен познавателен импулс, за да възприеме и в самата българска лирика художествено активното творческо поле на дискретни или драматични стихотворни търсения, експерименти и полемики.

N.B. Виж част от статията “Стих и сталинизъм по български” в сборника "Култура и критика. Ч. IV: Идеологията - начин на употреба". Съст. Албена Вачева, Йордан Ефтимов, Георги Чобанов. Варна: LiterNet, 2004-2006 >>> .