Издания / премиери

Магия и реалност

Брой 1/2016 на списание „Знаци”

Магия и реалност


◊ В БРОЯ

През последните 26 години десетки списания за литература и изкуство се родиха с амбиция и твърде бързо изчезнаха от книжния пазар. Някои от тях са излизали само по година-две и не са оставили никаква следа. Наскоро предаването „Библиотеката” (БНТ) проведе дебат за литературната периодика. Учудващо беше за зрителите, че присъстващите в книжарница „Перото” литературни критици и писатели не се „досетиха”, че вече 13 години (без прекъсване, по 4 книжки годишно) в България излиза богатото като тематика, 160-странично списание „Знаци”. То обхваща актуалното в повечето жанрове на изкуството – с цветно приложение за представените художници, с раздели за музика и театър. Но в него превес има литературата – поезия, белетристика, публицистика, философия, история и православие, репортажна културна журналистика; специален акцент във всеки брой е преводната литература – предимно от славянските литератури, защото списанието е издание на Славянска литературна и артистична академия, чиято централа е във Варна, но вече има 19 клона в цяла Европа и 40 Радетелски клуба в различни градове у нас. Чрез абонатите в тези клонове списанието достига до стотици интересуващи се от нашата култура европейци – част от тях са преселници, но голяма е групата и на преводачите. Списанието им дава възможност да проследяват случващото се у нас и да градят така необходимия мост на взаимопроникване. Бих задала въпроса: кое друго родно издание озвучава българската култура в подобна всеобхватна мрежа?

Разгръщаме брой 1 за тази година. Веднага ни грабва изисканият дизайн – корицата и множество илюстрации на текстовете са картини и фрагменти от творчеството на Тодор Игнатов и Екатерина Гутникова-Михайлова (Украйна). Двамата художници са представени подробно, като с украинската художничка ни запознава поетесата Олена Марченко. Стилът на изданието не допуска да има „сляп” текст – буквално на всяка страница има по една и дори две снимки, илюстрации, факсимилета. Така увличащо и с наслада за сетивата се зачитаме в спомените на Любен Петков – белетристът-човеколюбец, който ни напусна само преди два месеца. Той е сладкодумец, който може с часове да ни развежда из Странджа или Добруджа, да ни разказва за Радой Ралин, Дора Габе и Йордан Йовков.

Главната редакторка на „Знаци” – поетесата Елка Няголова, представяйки съвременната българска поезия, винаги успява да намери баланс в контекста на включените автори: до утвърдени имена съизмерват ръст и малко познати или млади поети. В този брой ще си припомним известни стихотворения от Иван Есенски, ще прочетем и великолепни творби от Николай Дялков („Моите атове”), от Ели Видева (нов цикъл стихове с философско звучене) и от Иван Странджев, който в наситените си с багри хоризонти успява да открои себе си чрез афористичност и една непреднамерена ефирност на „Аз”-а: „Ще се издига / слънцето, / ще плува във небесното море / като оранжев лебед, / без флагове опознавателни, / защото не е собственост на никого.”  Сред публикуваните поети се открояват Светозар Аврамов, Валери Eличов, Наталия Ерменкова, Рамела Бохосян и Лили Христова.

В синхрон с политическата криза в Европа списанието ни предлага подробен репортаж (превод: Ирена Панкева) от епохалната среща на Московския патриарх Кирил и Римския папа Франциск, състояла се на 12 февруари в Куба. Сред водещите решения на тази среща са: обединението на християните в глобален мащаб; огласяване в медиите на гоненията срещу християните в Близкия Изток и Северна Африка; съдействие от международните организации за решаване на този проблем; признаване на униатството за грешка; спазване на междусъседски мир; призив за решаване на конфликта в Украйна; обединени усилия пред актуалните цивилизационни предизвикателства – насилието, военните конфликти, бедността, светския морал, социалното разслоение; подкрепа на традиционните семейни ценности; обединени усилия срещу абортите, евтаназията и спорните биомедицински технологии.

Още по темата споделя своето мнение Велислава Дърева – фокусът на нейния патос е недомислиците в родните образователни програми.

В рубриката „Критическо перо” ще можете да прочетете архивно-мемоарен текст на Цветанка Неделчева, която разказва историята на една реликва – снимка на Христо Ботев, пазена в дома на Иван Странски, внук на калофереца д-р Георги Странски (кум на Христо Ботев).

Историческата тематика е продължена от Румен Денев, анализиращ Националния ни празник Трети март през усещането за обща памет с руския народ, защото все повече го дразнят опитите в медиите да се пренаписва историята.

Обговарянето на родовите корени – на случващото се със светини на българщината – е било винаги приоритет за редколегията. В новия брой ще прочетем подробен преглед на миналото и настоящето на Плиска, дело на археолог Христина Стоянова: панорамният поглед върху този важен исторически топос е допълнен от богат илюстративен материал. Есето на Елка Няголова разкрива потайностите на духовните символи, които можем да видим в Двора на Кирилицата – репрезентативен обект на българската гордост. Под сянката на 12-метров кръст в него са разположени всички родни букви – изваяни от червен туф с височина над 2 метра и много от тях символизират произволно избрана дума: М – Мария, С – славей, Б – Борис... Сред буквите се намират фигурите на светите братя Кирил и Методий, срещу тях, седнал на трон и с евангелие върху скута, е пресъздаден Княз Борис-Михаил Покръстител. Авторката отдава заслужено внимание на създателя на този уникален комплекс – Карен Алексанян. Интересни са всички детайли по възникването и осъществяването на идеята. Интервю с кмета на Каспичан Милена Недева представя съвременния поглед към културното наследство в този знаков за българщината край.

Ако всичко това не ви е достатъчно, прочете и прозата на Михаил Казиник и Красимир Бачков, критическите статии на Румен Денев (за „Българи от старо време”) и Мина Карагьозова (за две книги на  Йордан Пеев), интервю с Иглика Пеева (журналист, поет, драматург), интервю със сценографа Тодор Игнатов, главен художник на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна, който отбелязва 40-годишнината на творческия си път. А подробен снимков репортаж представя акценти от Литературното поклонничество, осъществено от Славянска академия през януари тази година – от Чирпан през Пловдив, Калофер и Карлово до Копривщица.


Автор: Анжела Димчева
02.05.2016 г. 13:55
Посетено: 818
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/4/news/23468-magiya-i-realnost