Премиера на „Аз, клоунът” от Николай Николаев

Издателство „Захарий Стоянов” представя книгата на Николай Николаев „Аз, клоунът”.

Премиерата на книгата ще бъде на 18 април от 18 ч. в аулата на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”.

Публиката познава добре театралния актьор, но трябва да научи и още нещо: че е на 75 години, свеж пенсионер, сексуално запазен, инвалид първа категория, артист, режисьор, сценарист. И клоун. Учил три години в Италия, в най-големия цирк „Нандо Орфей”. Създател на единствения държавен „Вариететен театър” в Габрово през 1984 г., „Татко на годината 2013”, заедно с отец Иван от Нови хан, той за неговите бездомни сироти, а Николай Николаев за болните дечица в „Пирогов”.

Най-пространно в тази книга се разказва за дейността му в „Пирогов”. Там той е „професор доктор Коко” и е завеждащ единствената в Европа „Детска клиника по смехо- и психотерапия”. Най-много страници от тази изповедна забавно-тъжна книга са отредени на мисията му на лечител на болни деца. Книгата е посветена на незаменимия Марин Неделчев – доц. д-р Роко. И така, проф. д-р Коко и доц. д-р Роко, проумели, че смехът е вълшебно лекарство, че раните зарастват по-бързо със смях, лекуват малчугани в „Пирогов”. Много са писмата с благодарност към лечителите клоуни, част от които ще намерите и в книгата.

Николай Николаев, иначе проф. д-р Коко, е знаел, че ще дойде денят, в който министерството, т.е. Държавата, ще закрие клиниката по „Смехотерапия” в „Пирогов”, защото няма пари да я издържа, а нейната годишна издръжка е по-малка от месечния приход на един  депутат. А в държавата Израел имало 98 щатни медицински клоуни.

Книгата на проф. д-р Коко не само разказва как заедно с д-р Роко, със своите специфични „медицински” средства и умения внушават на децата, че обичта и достойнството са по-добри от омразата и ненавистта. Авторът не си затваря очите пред мистериите на Прехода. Той ни удивлява с публицистичните си рефлекси – в тази книга воюва за закрила и защита на децата, обявява се срещу безумията в здравната политика. Нещо повече, той разкрива вълчите нрави на политическия ни елит. Сякаш цирков дресьор представя на политическия манеж, приличащ повече на зоопарк, родната политическа фауна. И читателят се съгласява с него и не само за болните дечица…, а и заради болното общество. Пътят към рая, за нас се оказва в дългосрочен ремонт!