Издания / премиери

Поетесата Надежда Искрова проговаря в стихове след 17 години мълчание

Представяне на „Мълчания от Надежда“ - 19 април 2016, 18 ч., Литературен клуб „Перото“, НДК

Поетесата Надежда Искрова проговаря в стихове след 17 години мълчание


◊ ПОКАНА

Издателство „Сиела“ и Литературен клуб „Перото“ ви канят на

премиерата на третата поетична книга на Надежда Искрова – „Мълчания от Надежда“
 
На 19 април 2016, от 18:00 ч., в Литературен клуб „Перото“, НДК

с участието на:
проф. Михаил Неделчев, Захари Карабашлиев, Светлозар Желев, Митко Новков и доц. д-р Йордан Ефтимов

„Надежда Искрова се завръща в езика ни, превърнала отсъствието си в поезия. Това е едно красиво и добре темперирано мълчание.“ Това са думи на писателя Захари Карабашлиев. 

Тя излиза от изолацията си с изящната си поетична книга „Мълчания от Надежда”. „Силата на тази поезия и яснотата на философския ѝ лиризъм“ ни сродяват с „поезията отвъд самата поезия“. В предговора към втората й стихосбирка, Христо Фотев оставя въведението: „Отгоре иде тя! Тази поезия, преодоляла болката си, която е и наша: ние й вярваме и тръгваме с нея към по-доброто, което е нашето истинско призвание и убежище – истинската ни родина, изначалното ни битие”.

Надежда Искрова принадлежи на словото отдавна. Любовта към думите я отвежда в „Родна реч“, по-късно в СУ „Св. Климент Охридски”, където завършва италианска и българска филология. Следват публикации в литературни издания, а 1981 г. ѝ донася Националната награда за студентска поезия. През 1993 г. превежда част от Енциклики на папа Йоан Павел II - „Катехизис на човешката любов“.

Надежда Искрова е автор на стихосбирките „Вричане” (1988) и „Думи, тъга и обич” (1998). Според проф. Михаил Неделчев, поезията ѝ, въпреки оттеглянето, „не представя самозатваряне в стерилни духовни пространства” и „в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения”, че ”е трудно да се обговори”. А Едвин Сугарев е категоричен, че “дълбоко интимни в своя разговор със света, тези лаконични стихотворения обладават най-важното качество за един поет: да стои сам и открит, без маска и броня, срещу безмилостното случване и отмиране на нещата. Само в тази ранимост е възможно усещането за това да бъдеш с вятъра – и да знаеш, че светът е създаден за нас, хората – и че вечно ще ни има – „във всяко нещо, което го е имало и преминава.“

С ВЯТЪРА
Ние винаги пътуваме -
с прахта, с вятъра
за нас е създаден света -
не ние за него сме създадени
и вечно ще ни има
във всяко нещо, което
го е имало и преминава
от нас в нас завинаги
неизменно като себе си.


Христо Фотев, както Александър Геров и други български творци, е от първите, които забелязват тихия, но ярък талант на Надежда, и става редактор на втората ѝ стихосбирка. Оттогава насам Надежда Искрова продължава да извлича от уединението си, искрена и дълбока поезия…
 
„Може би това е мълчаната вода на поезията” гласи отзивът на Георги Господинов.

Димитър Бочев пък споделя, че ”Мълчанията на Надежда Искрова са от малкото философски стихотворения в националната ни литература. Завладяват с метафизичността си." 

В Послеслова Митко Новков заключва, че: „… поетите, истинските поети, не слабите плагиатори, не работят с думи. Поетите, истинските поети работят с тишината… и в тяхното мълчание се съдържат фундаментите на света, основанията за неговото съществуване и присъствие във времето и пространството… Мълчанието на поетите е най-красноречивото изобретение на човечеството. „Мълчания от Надежда“ са част от това красноречие…“


Автор:
Организаторите
Публикация:
12.04.2016 г. 19:08