Представяне на книгата "Сатирата : Алма Матер (1965-68)" от Йордан Палежев

Октомври 1965. В кабинета на доцент Розалия Ликова. Малко по-рано след нейна лекция за Атанас Далчев бях и благодарил.

Дошъл съм да уговоря темата на дипломната си работа*. Посочвам заглавието:

– Съвременна поетична сатира.

– Хубаво – отвръща тя като не скрива приятната си изненада.

После изреждам имената на застъпените автори**.

– Христо Радевски. Три вида басня: лукава басня, басня с морал, лирична басня.

– Добре.

– Радой Ралин. Епиграмите: дребните монети на едно поетично богатство.

– Много добре.

– Константин Павлов.

– Браво! Него много го нападат.

– Аз ще го защитавам.

И пояснявам, че разчитам на теоретически обосновки: позовавам се на френския философ Анри Бергсон***, например.

– Е, това е много сериозно. Константин Павлов го заслужава – казва доцент Ликова и, след като ми поръчва да предам поздрави на Радой, ме изпраща до вратата.

____________

* Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора – от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: „за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание“, състояло се на 20 декември 1965 г. в 65-та аудитория. Завършването на последния семестър и защитата на дипломната работа се отлагат... До юни 1968 г. – тогава в отсъствието на доц. Ликова от страната се явявам при проф. Георги Веселинов, който още с влизането ме похвалва за разработената тема (а на изпит, трети курс, съм спорил с него за статии на Димитър Благоев...). Другият член на комисията, проф. Константин Попов, все тъй достолепен, оценява високо стила, давайки да се разбере, че го е заинтригувала и темата.

** По-късно ще включа Валери Петров и Добри Жотев.

Радевски, Радой и Валери Петров участват в университетското четене. Те и още Давид Овадия и Марко Ганчев, също участници, както и Емил Манов, стават мои защитници през месеците, когато ме привикват по различни инстанции: в заключителния етап – Бюрото на ЦК на ДКМС, отдела „Наука и образование“ на ЦК на БКП, Комитета за държавна сигурност (срещу мен се води следствие по Наказателния кодекс „за престъпление против Народната република“).

*** Междувременно в тесен „сатиричен кръг“ става известна теорията на американския учен Робърт Елиът, университетски преподавател – за произхода и първичните форми на сатирата – с интересни находки във фолклора по света, включително обредно проклятие от карнавала в областта Тесалия, Гърция. Такива предпоставки откриваме и в българското народно творчество, тъй че научно обясними са изразните средства, които нашите сатирици ползват (у К. Павлов: „Млъкнете, славеи! Проклети славеи!“; Р. Ралин пък създава жанр „народни епиграми“) – говоря аз при срещите си с идеолозите. А те години наред на съвещания и в пропагандни издания (ЦК на БКП. Библиотека в помощ на партийните организации, кн. 5-6, 1967; отделна брошура за Световния младежки фестивал в София, 1968) като пример за идеологическа диверсия посочват сатиричното четене в Алма Матер.

По-нататък рядко публикувам. През 1973-75 г. се отваря пролука в сп. „Септември“ и след като излизат два цикъла лирика, за печат се подготвят два очерка от „Съвременна поетична сатира“. Първият – за Хр. Радевски, е анонсиран в кн. 3, 1975; в същата книжка излиза и пътепис на Георги Божинов със свидетелства на петима българи-лагерници в Съветския съюз. Последва незабавна смяна на главния редактор. Новият, от апарата на ЦК на БКП, участвал в обследването на сатиричното четене, подлага на оглед и съкращения вече набрания текст за Радевски и забранява публикуването на очерка за В. Петров.