Хана Андроникова. "Звуците на слънчевия часовник"

◊ СЪБИТИЕТО

Издателска къща СЕМА РШ, Чешкият център в София и Бохемия клуб ви канят на

представянето на книгата на Хана Андроникова "Звуците на слънчевия часовник" в превод от чешки език на д-р Добромир Григоров.

Книгата ще бъде представена от доц. д-р Анжелина Пенчева.

ВРЕМЕ И МЯСТО

1 юни 2006 г. от 17.30 часа
София, Чешки център, ул. "Раковска".

◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРКАТА

Хана Андроникова (1967) е една от модерните млади и известни писателки на Чехия. Тя е авторка на две книги. През 2001 г. излезе от печат романът „Звуците на слънчевия часовник", награден с престижната чешка награда на издателство „Литературен клуб".

Една година по-късно, след излизане от печат на втората книга на Андроникова „Сърце на въдица", авторката получава наградата Magnesia Litera и е обявена за откритие на литературната 2001 г.

◊ И ЗА КНИГАТА

В „Звуците на слънчевия часовник" авторката въвежда читателите си в годините преди Втората световна война, в атмосферата на предвоенна Европа, когато хората не подозират какви ужаси престоят. Спокойствието и нормалният всекидневен свят, мечтите и подредеността на битието се разпада постепенно. Авторката представя ужаса на войната, на Холокоста чрез съдбата на различни герои, свързани по някакъв начин от съдбата.

Том и Рахел се отправят към Индия – страната, в която европеецът преоткрива света. Идилията на екзотичното и страстта на откривателството скоро свършва, защото светът се готви за война. В родната Чехословакия вече се строят концентрационни лагери...

Разказът на авторката е силно емоционален, напрегнат и показва удивителното майсторство в психологическото и цялостно изграждане на образите. Сюжетът се разгъва на няколко темпорални плана, които представят картината на страданието в плътни и силни тонове. Особено силни и разтърсващи са страниците, посветени на мъченията и страданията в лагерите на смъртта.

Времето и случките в романа започват в една новогодишна нощ със случайната среща на двама непознати – пръстът на съдбата ги събира, за да осъзнаят всъщност колко дълго са очаквали началото на разказа.

Книгата разплита истории, които героите не са разказвали, но не могат да забравят. Спомените преплитат сладостта на откривателството и мъчителното усещане за вина.