Премиера на „Априлското въстание и възникването на Княжество България” от акад. Константин Косев

Истинският рожден ден на българската държава

◊ ПОКАНА

Българската академия на науките, Столичната община и издателство „Захарий Стоянов” ви канят на представянето на новата книга на акад. Константин Косев „Априлското въстание и възникването на Княжество България”

Заповядайте на 4 април 2016 г., понеделник, от 18 ч. в големия салон на Централното управление на БАН.

◊ ЗА КНИГАТА

„20 априлий 1876 година. Съдбоносният изстрел в Копривщица възвестява началото на Априлското въстание. Една знаменателна дата в новата ни история. На този ден, след близо петвековно покорство, набрал сили и кураж, българският народ обявява тотална война на Османската империя. Това е началото на края. Дързостта, готовността за саможертва и политическата находчивост надмогват превъзходството на противника, за да трасират пътя към победата в неравни битки и тежки изпитания. Този ден с основание може да се смята за истинския рожден ден на съвременна България.”

Така започва книгата на акад. Константин Косев „Априлското въстание и възникването на Княжество България” (изд. „Захарий Стоянов”). Ученият проследява и анализира събитията от „истинския рожден ден на съвременна България” до драматичния финал на източната криза – конституирането на Княжество България. И предлага на читателите произведение, написано мъдро, проникновено, интригуващо, с ясен и четивен стил, нещо с което малцина учени могат да се похвалят. Книгата е богато илюстрирана и е отличен полиграфически продукт.

Естествено общественият и научният интерес към Априлското въстание като най-крупната изява на българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането е огромен и вече 140 години това забележително събитие присъства без прекъсване в историографията като обект за проучване. Най-обобщаващото изследване на Априлското въстание си остава „Записките…” на Захарий Стоянов, Димитър Страшимиров написа тритомна история за бунтовната пролет на 1876 г., многобройни са издадените спомени и запазените в архивите мемоари, има и чуждестранни източници. От това огромно по обем и богато по съдържание е необходимо да се отдели емоционално-романтичният патос, да се осмисли събитието по-цялостно, да се разкрият възловите проблеми, свързани с причините, характера, движещите сили, международните аспекти и политическите му резултати. Тъкмо това прави акад. Константин Косев. Най-често историческият романтизъм се проявява чрез опростяване и профаниране на нещата по схемата „наше-чуждо”, „добро-лошо” и „черно-бяло”, което лесно се постига с повече епитети, прилагателни и суперлативи. Всичко това няма да намерите в книгата на известния наш учен, отличен познавач на Възраждането (да си припомним предишната му книга „Възрожденският дух”). Акад. Косев описва причините, характера и движещите сили на въстанието, военните и политическите му аспекти, както и международните. Авторът проследява развитието на освободителната кауза в тресавището на Източния въпрос, началото на политическата криза в Османската империя, като разкрива как идеята за всенародно въстание се превръща в политическа стратегия – и чрез създаването на тайни революционни организации и комитети. Естествено историкът акцентира на решението и подготовката на въстанието, на събранието на Оборище, на драматичните сражения, на пораженията, на четническата акция на Христо Ботев, а така също и на международния отзвук. Когато описва реакцията на международната общност, авторът търси пътищата за превръщане на чуждестранния отзвук от въстанието в политическа енергия. Тъкмо тя, политическата енергия, макар да се ражда от военно поражение, при положение, че въстанието е потушено с изключителна жестокост – над 300 000 са избитите българи – е тази, която разчиства пътя към драматичния финал – създаването на Княжество България.

Берлинският конгрес приключва на 13 юли 1878 г. и слага край на Източния въпрос. Същият ден е подписан т.нар. Берлински договор, който постановява де юре и де факто конституирането на Княжество България. Българската освободителна кауза най-после се промъква успешно през международната политическа конюнктура, която този път не е особено благоприятна. След 482 години българската държава отново възкръсва като самостоятелен политически субект в Европа. Нейното възкресение чрез Априлското въстание е безспорно най-крупното постижение , което бележи поврат в новата ни история и поставя началото на съвременна България. Но акад. Косев заключва още, че същевременно мъчителният преход на освободителната кауза през перипетиите на Източния въпрос причинява болезнени травми на българския народ и жестоко го осакатява. В края на краищата фактически се получава така, че държавното ни възкресение фатално се разминава с нашето национално освобождение. Да припомним, че през годините на своето национално възраждане българският народ се стреми към своя държава в естествените етнически граници на Българската екзархия. Затуй и Санстефанска България става националния идеал. Затуй и възкресението на българската държава в Берлин не се възприема и до днес като освобождение.

Автор:

Илиана Илиева

Публикация:

31.03.2016 г. 13:41

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Издателство Захарий Стоянов история книга

акад. Константин Косев

Посетено:

1096

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/23234-premiera-na-aprilskoto-vastanie-i-vaznikvaneto-na-knyazhestvo-balgariya-ot-akad-konstantin-kosev