Издания / премиери
„Амазонката на Варое" от проф. Боян Биолчев на литературната карта на Русе
Разкриване на метафоричния код на комичния роман пред русенската публика
◊ СЪБИТИЕТО
Издателство "Захарий Стоянов"
представя
„Амазонката на Варое"
от Боян Биолчев
Книгата ще представи Иван Гранитски
10 март, четвъртък, 18:30 часа
Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе
◊ РОМАНЪТ
Романът „Амазонката на Варое" от проф. Боян Биолчев има дълга творческа биография. Книгата е преиздавана четири пъти с общ тираж около 10 000. Това говори за големия интерес на читателите. Първото издание е през 2005 година от ИК „Труд", а последното – на издателство „Захарий Стоянов” през 2015 година. „Амазонката на Варое" е седми том от 11-томната негова поредица и е определен от критиците, като „най-силния, най-яркия роман”. През 2006 година е избран от фондация „Вик” за български роман на годината. Две години по-късно текстът е преведен на френски език от Стоян Атанасов и Даниел Станчев и отпечатан от издателство „Анабел”.
Макар че излиза за първи път през 2005 година, творбата е написана около 20 години по-рано, като първоначалното намерение на проф. Биолчев е тя да бъде сценарий на филм. Цензурата спира заснемането на филм с мотива, че „нашият зрител не е дорасъл за национална ирония”. Романистът се шегува, че това е косвен комплимент за него, защото той надрасъл зрителя в България.
Сюжетно-фабулното развитие в текста ни пренася в VIII век, когато се обединяват по нашите земи трите етноси, формиращи българската народност – траки, прабългари и славяни. Трудно е обаче да съотнесем романа в историческия жанр. Това е по-скоро комичен роман, в който е демитолигизирани (макар проф. Биолчев да не обича тази дума) важни за съдбините на държавата събития. Авторът се отнася към с ирония към наложилите се в народното съзнание митове, защото никой не знае със сигурност как се е създала българската народност, след като всички исторически извори за нас са създадени от тези, които ни мразят. В романа, освен обсъждането на народопсихологически особености, са изведени универсални ценности и проблеми за любовта, алчността, приятелството, изкуството и войната. Според текста на корицата на френското издание, това е „роман, който разкрива очарователната глупост на човека, без да ни пречи да го обичаме такъв, какъвто е”
◊ АВТОРЪТ
Боян Биолчев е многостранно надерена личност. Както казва Иван Гранитски: „Той има много лица – професор полонист с редица монографии и продуктивен писател”. Той е роден на 11.12.1942 г. в София, където завършва 7-а гимназия, след което следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968). От 1972 г. преподава сравнително славянско литературознание, история на полската литература, странознание на Полша и други дисциплини в СУ „Св. Климент Охридски“. Доцент е от 1982 г., професор – от 1996 г., и академик на Световна академия „Платон“ – от 2002 г. Заместник-ректор е на СУ „Св. Климент Охридски“ (1991-1993), ръководител на Катедра по славянски литератури (1992-1995), декан на Факултета по славянски филологии (1995-1999), ректор с два мандата на СУ „Св. Климент Охридски“ (1999-2003 и 2004-2007). От 1998 г. е председател на секция по Сравнително литературознание към Световния съвет на славистите. Член е на борда на директорите на Институт за балкански изследвания в Бостън, САЩ. Главен редактор е на в. „Софийски университет“ (1980-1991), член на редколегията на сп. „Летописи“ (1991-1997) и член на редакционния съвет на в. „Литературен вестник“ (от 1996). Автор е на над 200 научни публикации – студии, статии, предговори, научни съобщения. Написал е десетки белетристични книги – сборници с къси разкази („Пробуждане“, „Зуброва трева“, „Бюро намерени вещи през 2001 г.“, „Внезапна арена“, „Писма от рая“ и „Листа от ада“, „Държавата Урария“, „Усещане за България“, „Сладко нищо“, „Белег“), сборници с новели („Сапфир“, „Холтер-87“, „Мираж под наем“, „Нищо за продан“), романи („Очите плачат различно“, „Сатурнов кръг“, „Амазонката на Варое“), книги за деца („Градината на чичо Блум“ и „Божко Еколожко“). Автор е на филмови сценарии за игрално и документално кино („Войната свършва днес“, „Славянската цивилизация“, „Мъжка история“, „Тайната на дяволското оръжие“, „Вик за помощ“, „Раздяла за трима“, „Племенникът-чужденец“, „Леденият континент“, „Черно на бяло“ и др.