„Амазонката на Варое" от проф. Боян Биолчев на литературната карта на Русе

Издателство "Захарий Стоянов"

представя

„Амазонката на Варое"

от Боян Биолчев

Книгата ще представи Иван Гранитски

10 март, четвъртък, 18:30 часа
Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе

◊ РОМАНЪТ

Романът „Амазонката на Варое" от проф. Боян Биолчев има дълга творческа биография. Книгата е преиздавана четири пъти с общ тираж около 10 000. Това говори за големия интерес на читателите. Първото издание е през 2005 година от ИК „Труд", а последното – на издателство „Захарий Стоянов” през 2015 година. „Амазонката на Варое" е седми том от 11-томната негова поредица и е определен от критиците, като „най-силния, най-яркия роман”. През 2006 година е избран от фондация „Вик” за български роман на годината. Две години по-късно текстът е преведен на френски език от Стоян Атанасов и Даниел Станчев и отпечатан от издателство „Анабел”.  

Макар че излиза за първи път през 2005 година, творбата е написана около 20 години по-рано, като първоначалното намерение на проф. Биолчев е тя да бъде сценарий на филм. Цензурата спира заснемането на филм с мотива, че „нашият зрител не е дорасъл за национална ирония”. Романистът се шегува, че това е косвен комплимент за него, защото той надрасъл зрителя в България.

Сюжетно-фабулното развитие в текста ни пренася в VIII век, когато се обединяват по нашите земи трите етноси, формиращи българската народност – траки, прабългари и славяни. Трудно е обаче да съотнесем романа в историческия жанр. Това е по-скоро комичен роман, в който е демитолигизирани (макар проф. Биолчев да не обича тази дума) важни за съдбините на държавата събития. Авторът се отнася към с ирония към наложилите се в народното съзнание митове, защото никой не знае със сигурност как се е създала българската народност, след като всички исторически извори за нас са създадени от тези, които ни мразят. В романа, освен обсъждането на народопсихологически особености, са изведени универсални ценности и проблеми за любовта, алчността, приятелството, изкуството и войната. Според текста на корицата на френското издание, това е „роман, който разкрива очарователната глупост на човека, без да ни пречи да го обичаме такъв, какъвто е”

◊ АВТОРЪТ

Боян Биолчев е многостранно надерена личност. Както казва Иван Гранитски: „Той има много лица – професор полонист с редица монографии и продуктивен писател”. Той е роден на 11.12.1942 г. в София, където завършва 7-а гимназия, след което следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968). От 1972 г. преподава сравнително славянско литературознание, история на полската литература, странознание на Полша и други дисциплини в СУ „Св. Климент Охридски“. Доцент е от 1982 г., професор – от 1996 г., и академик на Световна академия „Платон“ – от 2002 г. Заместник-ректор е на СУ „Св. Климент Охридски“ (1991-1993), ръководител на Катедра по славянски литератури (1992-1995), декан на Факултета по славянски филологии (1995-1999), ректор с два мандата на СУ „Св. Климент Охридски“ (1999-2003 и 2004-2007). От 1998 г. е председател на секция по Сравнително литературознание към Световния съвет на славистите. Член е на борда на директорите на Институт за балкански изследвания в Бостън, САЩ. Главен редактор е на в. „Софийски университет“ (1980-1991), член на редколегията на сп. „Летописи“ (1991-1997) и член на редакционния съвет на в. „Литературен вестник“ (от 1996). Автор е на над 200 научни публикации – студии, статии, предговори, научни съобщения. Написал е десетки белетристични книги – сборници с къси разкази („Пробуждане“, „Зуброва трева“, „Бюро намерени вещи през 2001 г.“, „Внезапна арена“, „Писма от рая“ и „Листа от ада“, „Държавата Урария“, „Усещане за България“, „Сладко нищо“, „Белег“), сборници с новели („Сапфир“, „Холтер-87“, „Мираж под наем“, „Нищо за продан“), романи („Очите плачат различно“, „Сатурнов кръг“, „Амазонката на Варое“), книги за деца („Градината на чичо Блум“ и „Божко Еколожко“). Автор е на филмови сценарии за игрално и документално кино („Войната свършва днес“, „Славянската цивилизация“, „Мъжка история“, „Тайната на дяволското оръжие“, „Вик за помощ“, „Раздяла за трима“, „Племенникът-чужденец“, „Леденият континент“, „Черно на бяло“ и др.