Представяне в Сливен на книгата „Каймакъ-Чаланъ” от Красимир Узунов

В зала „Галерия” на комплекс „Национал-Палас” в града под Сините скали сливенци се докоснаха до художествено-документалните пластове в книгата на Красимир Узунов „Каймакъ-Чаланъ” (т. 1 от двутомник),  разкриващ сюблимни мигове от боевете при върха по време на Първата световна война с участието на 11-ти пехотен Сливенски полк и на дивизии от страната. Авторът, журналист и създател на Частната информационна агенция „Фокус”, е един от инициаторите за събиране на документи и систематизиране на фактите за баталната епопея през 1916 г.

На творческото събитие под наслов „Сливен помни Каймак-Чалан” присъстваха ръководителите на града в лицето на кмета Стефан Радев и председателя на Общинския съвет Димитър Митев, депутати от Сливенския многомандатен район, воини от поделение 22-220, родственици на загиналите  бойци, творци на словото, директори на културни институти, учащи се, граждани. Присъстващите сведоха глава при тържествения ритуал по посрещане и изпращане бойното знаме на Полка, както и при военните ритуали в залата по време на творческата среща (под командването на адм. Пламен Манушев). Знамето е копие на историческата светиня, предоставено на общината от Военно-историческия музей. Изпълнението на песента за Каймак-Чалан от Радка Лавчиева - на фона на презентация за историческия връх, съпричасти присъстващите към паметните мигове.

Културната инициатива бе открита с вълнуващото слово на кмета Ст. Радев, който я съотнесе към ярките събития в съвременния културен календар на община Сливен, подчертавайки: „Каймак-Чалан е име, което, предполагам, за всеки сливналия е част от неговата родова история, защото повече от хиляда бойци и командири от 11-ти Сливенски пехотен полк са дали живота си в тази битка. Всички ние имаме дълг към загиналите. Тази книга е за тяхното себеотрицание и любов към Родината”, завърши градоначалникът, припомнил култивирането чрез нея на ценности като чест и достойнство, от които имат нужда съвременните хора днес. Книгата бе представена задълбочено от рецензента проф. Пламен Павлов (ВТУ – Велико Търново), като свои впечатления от издирвателската дейност, изображението и пресъздадените събития изразиха и адм. Пл. Манушев, министърът на земеделието и горите Десислава Танева, потомка на участник в епопеята и др. Излизането от печат и представянето на книгата заема видно място в  поредицата от национални изяви за отбелязване на 100 години от началото на Втората световна война. Инициативата бе организирана от община Сливен и отдел „Образование, култура и вероизповедания”, от Инициативния комитет „100 години Каймак-Чаланска епопея”, военно формирование 22-220, Регионалния инспекторат по образование, от Регионалния исторически музей и Регионалната библиотека „Сава Доброплодни”. Присъстващите се запознаха с фотоси от изложбата, уредена от двата културни института във фоайето на комплекса, които визуализират моменти от събитията и участниците в тях.

Чрез книгата авторът Кр. Узунов изявява интереса и знанията си в сферата на историята на Балканите, подкрепени и от изследователския подход към процесите, позволяващ да бъде поднесено на читателя автентично и художествено въздействащо изображение на битките от началото на войната (от 1 октомври 1915 г. и в продължение на година) - с акцент върху храбростта и трагизма на българския войник при боевете през августовските и септември дни на 1916 г. (от 17 август 1916 г. - 5 октомври 1916 г.) В изпълнение на актьори прозвучаха откъси с емоционално влияние върху слушателите. По твърдения на създателя, изборът на тематиката се основава и върху отсъствието, дори във военните среди, на последователни сведения за развоя на знаменателните боеве. Той осмисля значението на информираността за тях като обединителен стимул в осъзнаване ролята на българската история и познаването на миналото за днешните родолюбиви и съзидателни пориви на съвременниците ни, пишейки в анотацията: „Книгата „Каймакь-Чалань” е предизвикателство към националната ни памет и поклон пред българската душа. От нас зависи да съществуваме не само на територията на картата, а да се обединим като народ – така, както предците ни са го направили преди сто години”.

Вълнуващи са страниците, обосноваващи включването на страната ни във войната и описалите превземането на гр. Ниш на 23 октомври 1915 г. от българските военни части (Девета пехотна Плевенска и Осма Тунджанска дивизии.). Истинността на изображението се обуславя от подхода на създателя на изследването и от проучванията му на богат документален материал  (тогавашните санитарни книги, писма, отразяването на събитията в литературата, военни сводки и др.  и с включване  на „потомствени спомени”, списъци на загинали бойци и др.) Произведението изявява съчетанието на умения у автора за сплитане на автентични исторически реалии и разказваческия дар на прозаик (чрез дневниковите записи от 1916 г. на офицер): амалгама, пресъздаваща единението и взаимоотношенията както между българските военачалници и бойци, така и между родните военни формирования. Там, в Нидже планина, българският героизъм е подпечатан с кръв срещу многократно по-голямата сръбска Дринска дивизия и в битките за четирите върха: Старков гроб, Каймак-Чалан, малкият Каймак-Чалан и Каменец – човешка касапница с погибелта на повече от 8 хиляди човешки живота... В аналите на историята грее подвигът на бойците от 11 пехотен Сливенския полк (при убити от регион Сливен над 1002 ч. и респектираш брой от котелските села, от с. Тополчане и др.); съучастието в боевете на дружините от редица български полкове, съградили подвига при минусови температури от няколко десетки градуса и безчислен модерно въоръжен противник. Така е въздигната – в нетленността, храбростта на българските редници, ефрейтори, подофицери и офицери, като чест за автора на книгата са сведенията от разказите на потомците за подвизите на отделни войни от известни български фамилии – продължили дирята на своите деди от битките против османско иго, както и кампанията по издирването на родственици на участниците в боевете при Каймак-Чалан...

Присъстващите отнесоха в сърцата си спомена за развълнуваното слово на автора Красимир Узунов и екземпляри от първата част на двутомника.