Издания / премиери
Представяне на българското издание на книга на Ришард Капушчински
9 март 2016, 18 часа, Литературен клуб „Перото“, НДК
◊ СЪБИТИЕТО
Представяне на
българското издание на книга на Ришард Капушчински
„Автопортрет на репортера”, „ Стремителният ход на историята. записки за ХХ и ХХІ век”, „Другият”
Кога: 9 март 2016 г., сряда, 18.00 ч.
Къде: Литературен клуб „Перото“, НДК, пл. „България“ № 1, вход свободен
Организатори: Полският институт в София, съвместно с Издателство СОНМ
Kнигата излиза с подкрепата на Полския институт в София
Ришард Капушчински: „Автопортрет на репортера”, „ Стремителният ход на историята. Записки за XX И XXI век”, „Другият”
Превод – Благовеста Лингорска
Издателство СОНМ, 2015
. Водещ: д-р Марин Бодаков – редактор в отдел „Литература“ на вестник „Култура“.
. Книгата ще представят: проф. д-р Минка Златева – редактор на книгата, автор на предговора, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет, и преводачката Благовеста Лингорска.
. Видеовръзка с Варшава ще Ви срещне с полската редакторка Кристина Стрончек.
Ришард Капушчински (1932-2007) – най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. Aвтор на 26 книги, основно в областта на репортажа. Най-често превежданият полски автор (заедно със Станислав Лем). От 1962 е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документира рухването на императорската власт в Етиопия и Иран. Посетил е Индия, Афганистан и Пакистан, Китай и Япония. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Бил е в Кавказ, 5 години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола, Иран, Етиопия.
В България излизат книгите му: „Шахиншахът” (1990), „Империята” (1994), „Лапидарии” (1998), „Футболната война”, „Още един ден живот”, „Абанос” (2001), „Пътешествие с Херодот“ (2008). Преводът им е дело на Благовеста Лингорска.
„Моята работа е призвание, мисия. [...] Най-често бих определил своята професия така: да бъдеш преводач. Само че не преводач от един език на друг – а от една култура на друга култура [...] Проблемът е в това, да успеем да създадем между културите отношения не на зависимост и подчинение, а на разбирателство и партньорство. Само тогава съществува шансът в нашето човешко семейство съгласието и доброжелателността да вземат връх над всяка враждебност и конфликти. В своята малка, миниатюрна област бих искал да допринеса за това и ето защо – пиша.“ (Ришард Капушчински, „Автопортрет на репортера“)