Издания / премиери

Синхрон на класика и съвременност

Брой 1-2 / 2016 на сп. „Везни”

Синхрон на класика и съвременност


◊ НОВИЯТ БРОЙ

В смутните днешни времена, когато недалновидни чиновници се правят на интересни и с лека ръка отстраняват от учебниците класици на българската литература, списание „Везни” стартира 2016 г. с един брой, изключително богат на знакови имена от родната литература и история.

На първата страница ни посреща най-българската въздишка от Петко Славейков:

Хубава си, татковино,
име сладко, земен рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка и играй.

Списанието ни припомня и други негови творби, с които са израствали българчетата в продължение на 150 години и които продължават да са странно актуални: „Бъдний ден”, „Мудно ходи нашто време”, „Не пей ми се”, „Жестокостта ми се сломи”, „Опак свят”, „Народен”, „Не сме народ” и др.

Двойният брой 1-2 дава възможност за по-обемни четива с изключително разнообразна тематика – от историческите анализи на акад. Георги Марков, през авангардните решения в театъра (статия на Веселин Мезеклиев) до пътеписа за Ню Йорк на Виолета Цонева.

Естетическото удоволствие от четенето на „Везни” започва още в мига на поемането на книжното тяло – корицата свети и примамва читателя, благодарение на вулканичния колорит, излъчващ се от живописните платна на художника доц. Злати Златев, представен с необичайни абстракции и с акварелни и пастелни рисунки по творби на български поети. Иван Гранитски прониква в стила и виденията на този авангарден творец, акцентирайки: „Емблематичен за автора е неговият цикъл „Отлитането на птиците”. Ние се потапяме в едно своеобразно мистично реене на духа, постоянно връщане към минали животи и прераждания. Носталгията на мислещия и съзерцаващия човек пластически превъплъщава в платната на Злати Златев твърдението на Еклисиаст, че който трупа знание, трупа тъга.”

Територията за поезия в този брой е заета от интересни съвременни автори: Михаил Тошков, който през януари навърши достолепните 85 години, но продължава неуморно да пише и само преди няколко месеца издаде стихосбирката „Следи от Феникс в пепелта” – публикуваните в списанието стихотворения са точно от тази книга; с творби от новата си книга „Ленива лава” е представен и поетът Любомир Николов, който от 1990 г. живее и работи в САЩ. С разнообразни строфични конструкции и оригинални метафори ни изненада поетът Светозар Аврамов; Първолета Маджарска е от чувствителните натури, които в стиховете си съчетават етно-социални и религиозни мотиви, но с актуално философско обговаряне; доайенът на академичната живопис Любен Зидаров ни предлага „Поетически закачки” – куплети, които са пародии, парафрази или препратки към Иван Вазов, Никола Вапцаров, Пейо Яворов, Радой Ралин и др. В рубриката „Поетичен глобус” се потапяме в неостаряващите послания на Джордж Гордън Байрон чрез преводите и литературно-историческия анализ на проф. Александър Шурбанов. Тук трябва да адмирираме идеята на редколегията на „Везни”, която е създала нова рубрика – „Символ и образ”. Чрез нея се обръща внимание на образци на модерното изкуство – пластически, литературни, преводачески: публикуван е откъс от драматическата поема „Манфред” от Байрон, превод на Гео Милев. Това е едно представително за европейския романтизъм произведение и е очевидна аналогията с гордия дух, екзалтацията на чувства и порива за свобода на преводача. В този смисъл, сп. „Везни” си е поставило за цел да изследва малко показвани в публичното пространство достижения на гения Гео Милев.

Прозата в броя застъпва няколко известни имена: Антон Дончев (с откъс от новия си роман „Сянката на Александър Велики”, за който аналитични редове е написал Панко Анчев), Георги Чаталбашев (представен с три нови разказа) и Цвета Нанова-Ленкова (с откъс от нейните мемоари „Корени”).

Литературната критика винаги е била на почит сп. „Везни”: в страниците, отделени за нея, бихте могли да прочетете статиите на Панко Анчев („Какво се е случило с Русия през 60-те и 70-те години на ХІХ век”), на Чавдар Добрев („Георги Шейтанов и културата”), литературен портрет на Михаил Тошков, направен от Йордан Калайков, рецензии от Любчо Иванов и Тодор Коруев.

Публицистиката насочва погледа ни към актулни национални проблеми: Николай Колишев се спира върху свободата в отношенията между ученици и учители, както и върху взаимното признаване на ценностите. Аргументацията на автора е изведена по всички правила на науката – в таблици. А писателят Любомир Котев казва, „Чичовщината у нас е състояние на духа” – в разговор с Тодор Коруев.

Историята в нейното многообразие често намира място в сп. „Везни”: в този брой ще ни очарова изящният стил на проф. Иван Маразов, който в богато илюстриран текст ни запознава с изображенията на Орфей в паметниците на Древна Тракия. Ще ги видим върху скъпоценни вази, ритони, кантарос, киликс, керамични съдове и статуетки: „Дори откъсната, главата на Орфей продължава да пее и да разкрива волята на боговете”, казва проф. Маразов. А в краткия си искторически преглед „Столицата Преслав” Дарина Минева ни припомня фактологията по възникването на Втората българска столица, разцвета ѝ по време на Златния век и новостите около археологическите разкопки, които обогатиха през последните години Преславския музей.

В рубриката „Философия и човек” Евгений Кузманов разсъждава върху „Изкушенията, суетата и свободата по пътя на твореца”: „Талантът в изкуството е бреме, което се носи цял живот – понякога щастливо, понякога не дотам... Заслепен от суетата на успеха, творецът губи своята свобода.”

Цял един раздел от списанието е посветен на актьора и поета Венцеслав Кисьов – прочитаме провиденческите му стихове от посмъртно издадената стихосбирка „Сбогом, нощ!”; спомени и оценки за творчеството му от неговите приятели и колеги: Иван Гранитски, Никола Инджов, Вели Чаушев, Бойка Асиова; накрая го откриваме раним и  автентичен чрез интервюто, дело на Галина Рулева през 1999 г.: „Не съм пуритан. Ако трябва да избирам между любов и пари, ще избера любовта. Това е нещото, което облагородява. Което дава сили да повдигнеш света.”

Новият брой на „Везни” завършва със спомен на великата Мерсия Макдермот за нейните гостувания в България през 60-те – 80-те години на ХХ век, за приятелството ѝ с Пенка Касабова. Публикувано е и факсимиле от писмо на М. Макдермот до преводачката Виолета Цонева.

 

Автор: Анжела Димчева
31.01.2016 г. 14:24
Посетено: 855
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/22841-sinhron-na-klasika-i-savremennost