Издания / премиери

Нов брой на сп. „Знаци”

Мисия – за всекиго по глътка красота

Нов брой на сп. „Знаци”


Празник за душата, наслада за сетивата! Така бих определила брой 4/2015 на сп. „Знаци”, който завършва облика на една изключително плодоносна за българската и славянска литература година.

За непосветените ще кажем, че „Знаци” е издание на Славянска литературна и артистична академия (председател – Елка Няголова), чиято централа се намира във Варна, но филиалите на Академията се простират вече в 19 славянски държави в Европа (вкл. и в някои Западни държави, където има значимо славянско присъствие).

Новият брой на списанието започва с апология на един любим на хиляди българи поет – Ивайло Балабанов! Поводът е неговият 70-ти рожден ден, който отмина през август 2015 г., но хилядите честитки към него продължават да валят в социалните мрежи и днес. Ще си припомним 14 от неговите популярни творби, превърнали се в химни на българщината, на женската естетика, на пантеистичния рисунък с божествен дъх. В поздравителното си есе Елка Няголова се обръща към Ивайло с любвеобилното „братишко!”, а Маргарита Петкова отново апелира към обществото ни: „Тази поезия трябва да се изучава в училище! Защото децата ни трябва да растат с една изградена ценностна система – горди, че са българи по дух, а не по подпис, щампован на фланелките им. България роди своя Ивайло Балабанов, за да се гордее с него, така, както той се гордее с нея. Защото е неин достоен син.”

Притегателен център сред текстовете в този брой се явява есето на Фредерико Гарсия Лорка „Музиката е вампир” (в превод на Огнян Стамболиев). Написано още през 1917 г., то сякаш дълбае в подсъзнанието на съвременния човек с откритията си за разбиване оковите на канона и свободата на въображението, които са иманентни черти на всяко гениално творение: „Когато замисълът е велик, той съвсем не се вмества в каноните. Мисълта – когато е истинска – е независима, необичайна... Да, музиката е вампир, който бавно изсмуква мозъка и сърцето.”

Още от зимните си броеве „Знаци” започва да ни подготвя за предстоящия Десети международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка” - 2016, който по традиция се провежда в навечерието на 24 май.

В рубриката „Преводаческа тетрадка” бихме могли да прочетем стихове от Иван Волосюк и Иван Нечипорук (Украйна, в превод на Е. Няголова), от Владимир Фьодоров (Русия, в превод на И. Панкева и Е. Няголова) и от Неделко Терзич (Сърбия, в превод на Ст. Попова).

В рубриката „Ателие” доц. д-р Деница Янева представя новите художествени открития на 18-то Международно биенале на графиката – Варна, състояло се през август и септември, за чиито награди са се състезавали 240 творци от 53 националности: „Наличието на автори от различни региони на света, възпитани в духа на различни културни традиции, безспорно придава на Варненското биенале характер на представителна панорама на съвременната графика.” Сред наградените тази година са: Магда Шплит (Полша), Диана Стоилова (Австрия), Дигъл Дъстин (САЩ), Йошикатцу Тамекане (Япония), Кртомир Фрелих (Словения).

Както винаги, поезията в списанието е от високо качество: лирико-философските проникновения на Румен Денев (из новата му книга „Подражание на Псалтира”); антологична подборка от творби на Йонка Христова по повод на нейната 60-годишнина; нови стихотворения от Милена Белчева, Георги Венин, Мариана Хруза и Генчо Златев. Запознаваме се с младата поетеса Деница Кръстева.

Белетристичната линия е представена с разкази на Златимир Коларов, Пенка Бангова и Пенка Чернева, за чиято нова „Въпреки всичко” книга се е изказал авторитетно Кольо Георгиев.

Литературната критика отгръща страници от нови книги: на Петър Краевски – „Изгорени писма” – чрез критическия поглед на Начо Христосков,  на Димитър Васин – „Изкупление" (анализ на Анжела Димчева), на Лили Качова – чрез обзорна статия за нейното творчество от Елка Няголова; монографичната книга на Катя Зографова за Елисавена Багряна – „Играещата със стихиите” – е във фокуса на публицистично-емоционалното перо на Мина Карагьозова: „Не е за учудване, че на погребението си Багряна е изпратена от толкова малко хора. И двете епохи, в които е живяла, са изстискали от нея жизнените сокове, всичко, което е могло да бъде употребено. И тя вече не е била нужна нито на политици, нито на чиновници. А повече обичащи я хора тя вече е надживяла... В известен смисъл е наистина „в безсмъртие виновна”. Безсмъртна е. И това няма да ѝ бъде простено! Никога!”

Чрез анотация от Кева Апостолова и размисли на Калин Терзийски добиваме впечатление за една стойностна книга – „Имена от творческата плеада” на Валентина Михайлова – сборник от интервюта с видни дейци на културата от близкото ни минало. „От какво има нужда съвременната българска култура? Според мен, от три неща: от Уважение, от Приемственост, от силни и смели Творци”, казва Калин Терзийски и открива тези характеристики в подхода и стила на Валентина Михайлова.

Разбира се, многоцветието на сп. „Знаци” ни отвежда в далечни дестинации, но близки по дух територии: Елка Няголова разказва за навлизането на кирилицата в Монголия след Втората световна война, както и за наскоро осъществения проект – Паметник на Кирилицата в Улан Батор. Запознаваме се с благородната дейност на един родолюбив българин – инж. Младен Станев, издигнал вече десетки паметници, възстановил храмове у нас и в чужбина. А чрез философското си есе „Езикът – това съм аз” поетесата Генка Петрова ни въвлича в дебрите на езика – на полисемантиката и съвременното функциониране на думата, сричката, буквата, интонацията, препинателните знаци – въобще – към възхода и падението на „този ключ към света на другите”.  

Списание „Знаци” често осветява величави личности от пантеона на българската слава. В своя „Бял спомен” ни повежда – изтръпнали, учудени и поразени – българският алпинист Людмил Янков.   

Автор: Анжела Димчева
11.01.2016 г. 20:37
Посетено: 537
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/22705-nov-broy-na-sp-znatsi