Издания / премиери
Премиера на "Български истории" от Яни Киров
На 26 ноември 2015 от 19:00 часа в Плюс Това, София
◊ СЪБИТИЕТО
ИК "Жанет 45" представя
"Български истории"
Картография на правото в България около 1900 г.
от Яни Киров
26 ноември 2015 (четвъртък), 19:00
Плюс Това, София, ул. "Марин Дринов" 30
Представят:
. Митко Новков (литературен наблюдател)
. Яни Киров (автор)
"Младите нации усвояват опита на старите чрез обучение, като домашно. Те трябва да научат живота на по-старите нации наизуст, да го преразказват, да го играят и изживеят повторно - докато един ден стане техен собствен. Ако изобщо стане. Защото съдбата може да им изиграе лоша шега и да превърне именно повторението и подражанието в техен живот и тяхно проклятие. Те могат да останат вечно да повтарят и вместо истински живот да живеят един живот second hand."
~ Яни Киров, "Български истории"
◊ ЗА АВТОРА
Яни Киров е роден през 1973 г. в Бургас. Учи немска филология в София. През 1996 г. се премества в Германия, където следва антична история и немска литература. След дисертация по римско право работи в института "Макс Планк" във Франкфурт. Занимава се с история на немското право. Създава и ръководи проект, посветен на формирането на модерен правен ред в страните от Югоизточна Европа. От 2013 г. живее и работи във Франкфурт, Берлин и София.
◊ ИЗ "БЪЛГАРСКИ ИСТОРИИ"
„Според една статистикa в края на 1885 година в седемнадесет окръжни съдилища на княжеството (преди обединението с Източна Румелия) имало 358 адвокати, от които само петнадесет с юридическо образование. Положението се променило след закона за адвокатите от 1888. Той въвел изпит за всички кандидат-адвокати с основно образованиe (най-малко до трети клас) и тригодишна практика като адвокати. Това не се отнасяло за следвалите право или притежаващите служебен ценз, тоест бивши министри и лица, които до влизането в сила на закона са служили не по-малко от четири години като съдии, прокурори или техни помощници.
Въпреки че (или именно защото) все повече хора след 1878 избирали професията на адвокат или съдия (новата държава имала нужда от юристи), общественото мнение за тези две професии било твърде лошо. Пресата съобщавала всеки ден за скандали, корупция и измами, навсякъде се говорело за хитри и алчни адвокати. Хората се съмнявали дали изобщо има нужда от тях. Един пловдивски вестник oт април 1904 г. пита риторично: „Не е ли най-справедливо в тези съдилища (мировите), да не се допущат адвокати? Да се явяват самите страни или техните пълномощници, но не адвокати! Тук няма нужда да се изопачава истината. Защото който има право, той няма нужда от адвокат. Достатъчна е добросъвестността на съдията.“
Хората избягвали адвокатите и всичко, което се отнасяло до съда, сякаш там се раздавала неправда вместо правда. „Мнозина мислят, че е лошо да се ходи по адвокати и съдилища. Разбира се, че е грешка да се мисли така.“ Илия С. Бобчев, известен по онова време юрист, адвокат и писател, не жали сили да предпази сънародниците си от тази очевидно твърде разпространена грешка. Той публикува през 1903 г. наръчник с правни съвети, в който откриваме и горният цитат под рубриката: „Лошо ли е да се ходи по съдилища?“ Този малък енхиридион (наръчник) носи заглавието: „Коя треба да е първата ни работа, кога пазим правата си?“ Подзаглавие: „Съвети за ония, които не щат да ходят по съдилища, както и за онези, които се принуждават да се съдят.“ Читателите, които не се сещат веднага за Рудолф фон Йеринг, ще се сетят за него още щом прочетат мотото: цитат от прочутата лекция на Йеринг „Борбата за правото“ (Der Каmpf um’s Recht) от 1872 г. Нашият български автор зове още в първата глава към борба: „Пазете правата си!“