Представяне на романа "Ключарят" от Милена Гартли

◊ СЪБИТИЕТО

Официално представяне на първия роман на Милена Гартли "Ключарят"

26.11.2015 г., 18:30 ч., НДК, литературен клуб „Перото“

Космически прочит на много земни истории, нещо като емисия галактически новини, излъчени през междузвездния рупор на бяла дупка. На фона на преплетени реалности, тунели за междузвездни пътувания, чудати планети и неочаквани събития ще видите герои, които изтъкват личния избор като най-съществената граница между бъркотията и реда. Бодър размисъл за доброто, злото и посредственото, които понякога изглеждат еднакво добре. Тъмнината не винаги е страшна, разрушението понякога е градивно, а позитивното мислене може да доведе до деволюция.

Разгърнете първия роман на Милена Гартли и се посмейте или си спомнете мечтите си за пътуване в бъдещето. То вече е започнало да се случва някъде.

Предназначена за хора с прогресивно мислене и устойчиви идеали.

◊ ДУМИ НА АВТОРА

Родена съм в град Добрич. Завърших като инженер-химик в Москва, след това, със завръщания в България, живях и работих в Лондон и Скопие, и това направи сърцето ми чергарско. „Вкъщи“ вече би могло да бъде навсякъде по света, за съвсем кратко време. Пътувах много. Навсякъде работата ми ме срещаше с много и различни хора и участвах или ставах свидетел на събития и случки, които ме вълнуваха дълбоко. Поради естеството на работата си често се замислях по въпроси, свързани с тях. Може ли един човек да решава и да влияе на събития, засягащи много хора, и в същото време да разпределя почти безконтролно ресурси? Какво, ако този човек е некомпетентен или безсъвестен, но всички го харесват на емоционално ниво и е удобен за всички? Виждала съм как посредствеността блести, тогава тя наистина ли е недостатък? Какво да изберем, ако доброто и злото изглеждат еднакво добре на външен вид? Трябва ли винаги да назоваваме нещата с истинските им имена или политическата коректност/деликатността/мисълта за личните последствия трябва да са меродавни? Опитвах се да осмисля всичко това и съм далеч от отговорите на тези въпроси. Все пак, убедена съм, че личния избор и отговорността – готовността една личност да поеме последствията, каквито и да са те, от своя избор – са в основата на всички взаимоотношения, независимо от мащаба им.

„Ключарят“ е резултат на много наблюдения, сдържани мисли, опити да трансформирам личните си фрустрации в градивна енергия, разказвайки история. Класика по Фройд, би казал някой. Мотивацията да напиша книгата дойде от желанието ми да изразя с думи своето възхищение или възмущение от много и различни хора и събития, но които нямах право или желание да изразя, а не намериха отдушник другояче.

Има и нещо друго. Където и да отидех, се мъчех да науча – и научавах до съвършенство - местния език. Думите, както и времето, могат да бъдат много скъп ресурс, но могат да бъдат и нещо без стойност, което се пилее безцелно, в зависимост от разполагащия с тях. Обичам богатството и чистотата на българския език и се възхищавам на всички, които го използват грамотно и правилно. Моето образование, опит и технически познания бяха едни от факторите, които ме подтикнаха да напиша книга тъкмо от този жанр – научната фантастика. Опитах се да създам нещо стойностно, но негово величество Читателят (простете това клише, но не знам как по друг начин да изразя уважението си към всички четящи) е този, който ще прецени дали си е струвало.

Милена Гартли