Излезе брой 3/2015 на сп. „Знаци”

◊ НОВИЯТ БРОЙ

Любителите на стойностните четива вече разлистват брой 3/2015 на сп. „Знаци”, което излиза вече дванадесет години, издавано във Варна с непомерните усилия на Славянска литературна и артистична академия и главната редакторка Елка Няголова.

За тези читатели, които досега не са разлиствали нито един брой на това изящно списание, ще кажем, че то е синтез от теми и стилове в различни жанрове на изкуството и науката: освен поезия, проза и литературна теория, тук можете да прочетете статии и интервюта за музика, театър, танц, кино, архитектура, религия, философия. А изобразителното изкуство винаги е детайлно застъпено чрез теоретично и визуално представяне на значими художници или скулптори. Преводната литература е с акцент към славянските автори, голяма част от които са членове на 19-те филиала на Славянска академия в Европейските страни. Класика и съвременност изгряват равностойно на страниците на сп. „Знаци”, подсещайки ни, че знаците на историята са темелите на бъдещето.

В новия брой бихте могли да прочетете два разказа от новата книга на Юлия Дивизиева „Кукувича прежда”, хумористична проза от Красимир Бачков и Маргарита Войнова.

Поезията събира нови творби от няколко имена от средното поколение: Драга Дюлгерова, Елица Виденова, Йордан Пеев, Драгни Драгнев и Анжела Димчева.

Списанието започва с компетентен разказ на младия автор Християн Облаков за инж. Йосиф Иванов х. Стоянов, завършил градостроителство в Германия. Той е един от най-видните архитекти, общественици и дарители на Варна, започнал да проектира и изгражда множество частни домове в стил сецесион в началото на 20. век, които със своята европейска визия му донасят прозвището „Сецесионовият инженер”. През 1936 г. той е временен кмет на града.

В броя е отделено място на афиша на Варненската опера – Виолета Тончева ни запознава с премиерата на операта „Адриана Лекуврьор” (Фр. Чилеа), състояла се като част от „Варненско лято” – 2015. За детайлите на постановката тя интервюира един от певците – Иво Йорданов (в ролята на Мишоне). Той пее постоянно в Италия, а неговите размисли ни навяват горчиви мисли: „В чужбина единственият повод да се говори хубаво за България, е когато там се изявяват български творци, а не български политици. Навсякъде българските оперни певци са добре приети.”

Литературната критика обхваща рецензии на Елка Няголова (за „Лудовица” от Бойка Асиова), Диана Радойнова (за „Жълтата стая” от Стоян Чобанов), Анита Коларова (за „Мними притежания” от Надя Попова), Никола Иванов (за „Когато Господ ходеше по земята” от Никола Радев), Марин Кадиев (за юбилея на Иван Маринов) и Здравка Евтимова (за „Сънобер” от Рада Добриянова).

Визуалната наслада при разгръщането на списанието се дължи да голяма степен на добре аранжирания снимков материал и на цветните страници, които в случая са ефектни илюстрации от иреалния, митологично овладян стил в портретите на Даниела Зекина. Нейното творчество е представено от художника-галерист Валерий Пощаров: „Магическият молив” е оръжието, с което тя създава неоренесансовите си красиви видения. Бихме могли да отнесем художничката към анахроничните последователи на Ботичели и неговата епоха, както и към такива, от руската и украинската живопис... Зекина прецизира завидно естетиката на всеки детайл в картините си и когато ги гледаме, ние чуваме звуците на изкусна цигулка.”

В рубриката „Преводаческа тетрадка” ще се срещнем с творчеството на поети от Украйна (преводи на Елка Няголова), от Русия (преводи на Надя Попова), от Босна и Херцеговина (Ивана Приморац представя Перо Павлович), от Сърбия (преводи на Елка Няголова) и от Румъния (Огнян Стамболиев представя Тудор Аргези).

В рубриката „Общество” Георги Венин ни запознава с „Алея на книгата” във Варна, а Валерия Василева – с юбилейните достижения на Радио Варна, което отбеляза 80-годишнината си. Интервю за „Знаци” е дала и директорката на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”, която акцентира на новите практики в този толкова важен за духовността институт. Поетът Станислав Пенев представя "Есененски булевард", ново литературно приложение към варненския вестник "Литература и общество". Това приложение се списва от смесена българо-руска редакционна група, която се стреми да отразява значимото в литературното ежедневие на Русия.

И за да завършим обзора на това стойностно списание, ще кажем, че мъдрите думи на проф. Амфилохий Радович (Черногорски и Приморски митрополит) оформят онова духовно ядро на всички послания в броя, които читателят подсъзнателно носи от допира си с изящното слово: „Литургията е най-добрият възпитател – всичко в нея припомня за Бога... Всичко ни е разрешено, както казва апостол Павел, но не всичко е полезно за нас... Всичко опира до нашето вътрешно усещане. Дали приемаме нещо, дали то ни поробва, или ние господстваме над него, съхранявайки свободата си.”