Светла Радкова разбърква "Неща за обичане"

◊ ПОКАНА

ИК „Жанет 45“, Регионална библиотека „Емануил Попдимитров” (Кюстендил), Читалище „Братство – 1869“ (Кюстендил) и Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ ви канят на

премиера на новата стихосбирка на Светла Радкова „Неща за обичане“ (ИК „Жанет 45“).

Заповядайте на 9 октомври (петък) 2015 г., 18 часа в
Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора” - Кюстендил.

Изданието е илюстрирано от Свилен Блажев, редактор е София Несторова. За книгата ще говори Анжела Димчева, автор на послеслова към този поетичен сборник.

◊ ЗА КНИГАТА И АВТОРА

Светла Радкова, изявена поетеса от Кюстендил, дълго отлагаше появата на първата си книга, но и тя вече е факт.

Да отсееш сам кехлибарената субстанция на дълбоко изстраданото слово не е лесна работа... Светла Радкова не бързаше с официалната си поява на литературния небосклон не от скромност, а от пословична прецизност към всяка буква, бидейки убедена, че незабележимостта на една творческа индивидуалност е болест на самата личност, а не на дадена новопоявила се книга. Защото книгата е марката на своя автор и по пропорционален начин налага или обезличава създателя си.

Светла ни предлага книга за вдишване – която и страница да отгърнем, попадналото пред погледа ни стихотворение е като полъх на метафоричен вятър. Тя умее да облича енграмите на трептящото си съзнание по въздействащ начин; в никакъв случай не робува на добре познатите ни канони (ритъм, рима, класическа образност). При нея поетическата настройка е иманентно артистична – затова съзира „цветове от забравена азбука“ и „междуредията на дните“.

Естетическото като коректив предполага нечовешка свърхморалност, но дали съвременното технологично мислене е способно на това? Ето как става обратът:

Щом единият крак

е в поезията

за какво ти е другия

         („Надживял смисъла си“) 

Стиховете в „Неща за обичане“ носят модерна Лилиевска тоналност („Започнеш ли да се обичаш“, „Предвлюбване“, „Милиони и едно желания“), но не чрез изобразителната мембрана на емоцията, а чрез метаезик от догадки, видения, опровержения. Век по-късно, сякаш символистите са се преродили, освободени от класическия стих, но все така проникващи в мистичното, в сънищата на желанията, в духовната азбука на личността.

Анжела Димчева