Миленко Йергович в България

Представяне на книгите "Орехови двори", "Сараевско Марлборо", "Буик ривера" и "Мама Леоне" в София и Пловдив

◊ СЪБИТИЕТО

Издателства "Жанет 45", "Летера" и "Панорама"
представят

Миленко Йергович в България

• 23 септември 2015 (сряда),
София, Клуб-книжарница "Перото" (НДК),
среща-автограф, 17:30

• 24 септември 2015 (четвъртък),
София, Библиотека на СУ,
премиера, 18:30

• 25 септември 2015 (петък)
Пловдив, Студио 1 на Радио Пловдив,
премиера, 18:30
Връчване от името на ВУАРР на почетен знак за принос към миротворчеството и световната култура.

 
Представят:

. Митко Новков (литературен критик)
. Жела Георгиева (преводач)
. Рада Шарланджиева (преводач)
. Русанка Ляпова (преводач)


◊ КНИГИТЕ

"Орехови двори" (издателство „Летера“, 2015, превод Рада Шарланджиева) е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател Миленко Йергович, който повежда читателя през силно политизираната и драматична история на Западните Балкани от разпадането на Османската империя, през бомбардировката на Дубровник в началото на 90-те години на ХХ в., до наши дни. Епично-драматичната семейна сага пресъздава мащабна панорама на миналия век чрез живота, крушенията и съдбите на пет поколения от един дубровнишки род, които историята разпилява из земите на Западните Балкани и Средиземноморието. „Орехови двори“ е епохална творба в балканската и европейската литература (Льо Монд дипломатик). Критиката определя творбата като „големия роман“ в литературите на Стария континент през последните години, а Миленко Йергович – като европейския Маркес.

"Сараевско Марлборо" (ИК "Жанет 45", 2015, превод Русанка Ляпова) разказва за „нормалния живот при ненормални обстоятелства“. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.

"Буик ривера" (издателство „Панорама“, 2012, превод Жела Георгиева) е драматичен разказ за двама мъже, сърбин и мюсюлманин, бегълци в дълбоката американска провинция от последната война в Босна. Потърсили убежище от страховете си в един чужд и нелогичен за тях свят, двамата балканци стават жерта на собствената си неспособност да се издигнат над своята обремененост с предразсъдъците на напуснатия свят, но отхвърлят и парадоксите на намерения рай". Една необикновена история, разказана майсторски, проникновено, духовито.

"Мама Леоне" (ИК "Жанет 45", 2014, превод Русанка Ляпова) е естраден хит от 70-те. И навярно най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович. Първият цикъл от разкази в нея, "Когато се родих, в коридора на родилното залая куче", здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта... Героите на втория цикъл, "В този ден завърши историята на едно детство", са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите (“хора, които правят всичко на чужд език”), завърналите се по въздуха или в спомените. “Малко умирам от тъга, а малко от смях” е един от най-точните отзиви за първата половина на Мама Леоне, намерен във форум онлайн. “Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат”, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели – Краткият разказ, жанр от купето на влака.


◊ ЗА АВТОРА И ПРЕВОДАЧИТЕ

Миленко Йергович (1966, Сараево) се ражда и отрасва в Босна, но след студентските си години заживява в Хърватия, където именно се прочува като писател и публицист – през годините сътрудничи редовно както на сараевски и загребски вестници, така и на белградски и сплитски. Първата му публикувана книга е стихосбирката "Обсерватория Варшава" (1988), най-новите – автобиографичният роман в 1000 страници "Род" (2013) и сборникът с микроистории "Тъкачницата за коприна на Леви" (2014). Произведенията му, близо 40 (поезия, проза и есеистика) са преведени на повече от 20 езика, включително български ("Мама Леоне", "Буик Ривера", "Орехови двори"). Сборникът "Сараевско Марлборо" (1994) е прозаичният дебют на Йергович, писан за и по време на обсадата на Сараево – той му донася огромна популярност и до днес се смята за негова върхова творба. На български книгата е публикувана за първи път в малък тираж през 1998 г. – настоящето издание е преработено, снабдено с бележки и допълнено с предговор от автора. По повод фона, на който се разгръщат историите от "Сараевско Марлборо", в едно интервю за италианската преса отпреди 20 години авторът казва: „След смъртта на Тито през 1980 г. се завъди един шовинизъм, който аз наричам „примитивен“ и чийто създател и глашатай е сръбският президент Милошевич. Той породи, като отражения, ред други шовинизми, които заразиха Хърватия и сега трагично разкъсват Босна. Светът не познава главните действащи лица в тази ужасяваща ситуация, поради което често я описва подсладено и мелодраматично... В Босна, да не беше нашествието на четниците , никога нямаше да избухне война. Никога за петдесетте години югославски живот тук не се е стигало до конфликт между различните етноси. И това не беше заслуга на комунизма, а на естественото съжителство на културите в Босна. Ако някой днес пише, че моята страна е раздирана от гражданска война, значи нищо не е разбрал от Югославия и особено от Сараево...“


Жела Георгиева е завършила Славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Работила е като литературен сътрудник и редактор в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Радио София, издателство „Отечество”, списание и издателство „Панорама” при Съюза на преводачите в България. Превела е десетки книги от руски, сръбски и хърватски език на автори като Владимир Короленко, Леонид Леонов, Вениамин Каверин, Гайто Газданов; Иво Андрич, Милорад Павич, Горан Петрович, Данило Киш; Дубравка Угрешич, Предраг Матвеевич, Миленко Йергович, Игор Щикс и др. За своята преводаческа и редакторска дейност е удостоена с награди на Съюза на преводачите в България, на Министерството на културата на Република България, на Сръбския ПЕН и на Сдружението на литературните преводачи на Република Сърбия.

Рада Шарланджиева е завършила английската гимназия в София и английска филология в Софийския университет „Климент Охридски” с втора специалност сърбохърватски език и литература. Специализирала е френски език и литература в Париж. Превежда от английски, сърбохърватски и френски. Работила е като журналист в БТА, дългогодишен издател в „Народна култура”, съветник по културна политика, координатор на Балканския политически клуб. Член е на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти и на Сдружение на български писатели. Сътрудник е на няколко български издателства и периодични издания за литература. Превела е произведения от Дорис Лесинг, Джо Ортън, Джек Керуак, Ф. С. Фицджералд, Ричард Бротиган, Джоун Дидиън, Сузан Зонтаг, Емил Чиоран, Иво Андрич, Давид Албахари, Миленко Йергович и др. Нейни преводи са удостоени с наградата „Христо Г. Данов” и наградата на Съюза на преводачите в България.  

Русанка Ляпова (1966, Бургас) завършва английска гимназия в родния си град, но записва сърбохърватска филология в СУ "Св. Климент Охридски", защото се влюбва в поезията на Васко Попа. Сред над 30-те книги от съвременни писатели от бивша Югославия, които е превела, има произведения на Давид Албахари, Йовица Ачин, Светислав Басара, Едо Попович, Фарук Шехич, Татяна Громача, Дубравка Угрешич... Съюзът на преводачите в България я е награждавал двукратно – за превода на романа на Милорад Павич "Пейзаж, рисуван с чай "(2010) и за този на сборника на Миленко Йергович "Мама Леоне" (2014). В интервю за сп. НЕЯ Русанка казва: „За мен преводът е вид любов. Това е първият импулс – превеждаш, защото ти харесва. И докато го правиш, изпитваш физическо усещане за текста, той ти се подчинява... Макар че чувството не е толкова на власт, колкото на взаимодействие и съизмерване. Не ставаш нито манипулатор на текста, нито слуга, а негов равен...“ "Сараевско Марлборо" е първата й преведена книга, към която тя се връща с радост и вълнение 17 години по-късно, за да я представи в обновен вид на читателите.
 

Автор:

ИК Жанет 45

Публикация:

19.09.2015 г. 14:13

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

ПловдивСофияиздателство Панорамапредставяне на книгиИК Жанет 45

Мама Леоне

Буик ривера

Сараевско Марлборо

Орехови двори

Миленко Йергович. издателство Летера

Посетено:

1380

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/21978-milenko-yergovich-v-balgariya