Етгар Керет отново в България

Премиера на сборника с разкази “Седем добри години”

◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45" представя

Етгар Керет (Израел)

и сборника му “Седем добри години”

Превод Милена Варзоновцева
Оформление Люба Халева
Водещ поредицата Нева Мичева

16 юли 2015 (четвъртък), 19:00 ч., Студио 5 (НДК)

Израелският писател Етгар Керет (1967, Рамат Ган), известен в България с четирите си сборника с разкази – “Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, “Момичето на хладилника”, “Асамтой” и “Изведнъж на вратата се чука” – ще гостува в София, за да представи петия: “Седем добри години”. Преводът отново е на Милена Варзоновцева, издателството отново е "Жанет 45", а поредицата – “Кратки разкази завинаги”, в която досега са излизали и автори като Роберто Боланьо, Давид Албахари, Ищван Йоркен, Туве Янсон. “Седем добри години”, чийто първи текст е именно “Изведнъж... все същото”, обхваща фейлетоните на Керет, публикувани в международната преса от годината на раждането на сина му Лев (2005) до тази на смъртта на баща му Ефраим (2012). Книгата е най-личната за писателя досега – нещо, което той обяснява в предговора си специално за българските читатели – и съвсем целенасочено не е излизала и няма да излезе на родния му иврит, а само в превод.

"Седем добри години" събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международната преса от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, никога не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга...” Първите седем, които зависят от всички останали, и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на латентна война, сноване из пространството и времето, летища, музеи, мустаци, литературни четения, бомби, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.

◊ ЗА АВТОРА

Етгар Керет (1967, Рамат Ган) е израелски писател – един от най-популярните съвременни автори на разкази в света, – преподавател по литература в университета Бен Гурион и кавалер на френския Орден на изкуствата и литературата (2010). Обича безусловно хората, животните (“без плъховете и някои насекоми”), хубавите истории и хумуса. Заедно със съпругата си Шира Гефен (с която през 2007 г. печели Златна камера в Кан за филма "Медузи") понастоящем работи по телевизионен сериал за Арте, свързан с “недвижими имоти и пътуване във времето”. Фейлетоните, събрани в "Седем добри години", са публикувани от 2005 г. нататък в Ню Йоркър, Ню Йорк Таймс, Уолстрийт джърнъл, Таблет, Ел Паис и Кориере дела сера. “Когато пиша, каня читателите да чувстват. За да стане това обаче, те трябва да го искат. Живея в регион, където повечето от хората, готови да съпреживяват, са същите, които искат мир. Онези, другите, не желаят да четат, а да се убиват. Дадеш ли им книга, ще те ударят с нея. Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот – ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб...” – това казва за в. "Хорнада" Керет, когато в края на 2013-а "Седем добри години" излиза в Мексико. Следват преводи на нидерландски, полски, френски, гръцки, словашки, английски, италиански, португалски... Вариант на родния език на Керет не се предвижда: книгата е толкова лична (героите й са хората от най-близкото му обкръжение и най-честите му мисли), че той предпочита да я сподели с непознатите си читатели в чужбина. От българското издание липсват два текста: "Неискрено ваш", вече публикуван в "Момичето на хладилника" наместо посвещение, и "Моят първи разказ", предговорът за българските читатели, написан специално за "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", първата книга от поредицата "Кратки разкази завинаги".

За преводача:
Милена Варзоновцева (1974, София) има магистърски степени по руска филология (СУ, България), Медиевистика (Централноевропейски университет, Унгария) и Библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Канада). Работила е много и различни неща: библиотекар в Националната библиотека, мениджър на отдела по авторско право на Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, координатор на Златния фонд на БНР. Тя е българската специалистка по Керет: в неин превод са излезли всичките му сборници до момента – "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", "Момичето на хладилника", "Асамтой" и "Изведнъж на вратата се чука".

◊ ОТЗИВИ

Трагикомични хроники, в които личната история на автора побира историята на цялото израелско общество. Estandarte

Тук дефилират таксиджии, сервитьори, издатели, случайни спътници, роднини хасиди... Сбор от текстове, които се четат с усмивка, но докосват надълбоко, защото животът на героите им е под постоянна угроза... По своя си вълнуващ и човечен, детински y опак начин Керет описва онзи ежедневен Израел, за който няма да чуете в новините. El placer de la lectura

Керет умее да изведе тежки наблюдения с лека ръка... Късите текстове в сборника следват в строен низ, на чийто фон всеки се откроява самостоятелно. Без преиграване в нито един от аспектите на сложния живот в сложни времена на сложно място, прекрасните спомени на Керет пазят човешката си топлота и доказват, че в мемоарното писане колкото по-малко, толкова по-добре. Publishers Weekly

Не е точно да се каже, че Керет смесва лично и политическо – животът го прави вместо него: синът му се ражда в нощта на терористичен атентат и болничният персонал притичва да помага ту на жена му, ту на жертвите; архитект му посвещава къщата в миниатюра, която строи във Варшава – града, където майката на Керет е родена и държана в гетото през Втората световна... Без значение дали Керет пише „истински” или „художествени” истории, те варират от просто великолепни до съвършено красиви и рядко имат трески за дялане. Biographile

Керет пресъздава реалността с размах – като илюзионист, който извиква живот там, където се очакват само смърт и отчаяние... и отстоява като неотменно човешко право щастието, с всичките му сенки и противоречия. RSI

Керетовите разсъждения, пълни със симпатична безцеремонност, затрогват неимоверно. Всеки баща, син и човек може да намери в тази книга по някоя емоция, красива като живота. La Libre

* * *

Предговор за българските читатели от автора

БЛИЗКИ СРЕЩИ ОТ ВТОРИЯ ВИД

Когато някой писател каже за своя книга, че му е особено скъпа, всъщност нищо не казва. За да може дадена книга да просъществува, е необходим поне един човек, комуто тя да е скъпа – при добър късмет, това ще е някой читател, ако ли пък не, авторът винаги е на линия да се развълнува от собственото си произведение като горд баща. Мисля, че ми отне четири книги време, за да разбера това и сега прекрасно го осъзнавам.

И все пак, настоящата книга наистина ми е особено скъпа. Защото е първият небелетристичен сборник, който издавам след над двайсет и пет години писане. Защото разказва за най-най-скъпите ми хора. Защото като автор ме поставя на ново за мен място. Място интимно, ранимо и непознато. И това ново място е толкова страшно, че реших да не публикувам "Седем добри години" на езика, на който говоря (иврит), и на мястото, където живея (Израел), а да ги споделя само с хората другаде.

Откак се помня, са ми известни два вида истории: обичах да разказвам едните на приятели и съседи, а другите – на случайни спътници в самолета или влака. Историите тук са от втория вид: за въпроси, зададени от сина ми, на които съм се сетил как да отговоря; за татко, който винаги беше насреща, за да ме избави от бедите, но когото аз не съумях да избавя, когато изпадна в беда; за мустака, който си отгледах насред физиономията, само и само хората да спрат да ме питат „Как си?“ (нещо, което, докато татко боледуваше, ме сриваше всеки път до основи); за ред неизпълними желания и за една нескончаема война, която, щем, не щем, обсеби детството на малкия ми син.

В следващите стотина страници ви предстои да попътувате в едно купе с мен. Когато стигнете до последната, аз ще сляза на гарата и вероятно повече никога няма да се видим.

Надявам се поне малко от това пътуване да остане в спомените ви. Надявам се всички тези неща, които разтърсваха живота ми през седемте години от раждането на сина ми до смъртта на баща ми, да успеят да докоснат и вас.

Етгар Керет, Хонконг-Токио, 25 февруари 2014 г.

Автор:

ИК Жанет 45

Публикация:

09.07.2015 г. 17:15

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Нева Мичева Милена Варзоновцева разкази премиера на книга ИК Жанет 45 Етгар Керет

Посетено:

1220

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/21747-etgar-keret-otnovo-v-balgariya