Списание „Философски алтернативи“ 2/2015

◊ ПРЕДСТАВЯНЕ НА БРОЯ

Тематичната рамка на статиите във втори брой за 2015 г. на сп. „Философски алтернативи” е „Философия, наука, общество”.

Първият блок съдържа три статии, посветени на проблеми на логиката и езика. Аргументи, че размитата релевантна логика на Прийст би могла да бъде успешно използвана за изясняване проблема за неопределеността (vagueness) са представени от Д. Ангелова в първата статия от блока. За целта е предложена интерпретация на визираната логика, която демонстрира, че последната е в състояние да моделира сорит парадоксите. Във втората статия е представен семантическият релационизъм на Кит Файн, касаещ правилната употреба на променливите в логиката. С. Йорданова защитава позицията, че този подход съдържа недостатък, който се проявява при прилагането му към определени недекларативни изрази. Последната статия в този блок е на Н. Обрешков, чиято основна цел е да представи в изчистен вид историко-логическите и историко-философските предпоставки за разработването на формална теория на обектите, която да направи операционално удобно разглеждането на най-различни предметни области.

Блокът „Еволюция, философия, наука” обхваща четири материала. Есето на Чарлс С. Пърс е последният текст от метафизическата му поредица за списание „Монист“ и се публикува за първи път на български език. А. Феодоров се спира на някои от фундаментите на Пърсовата архитектоника и на някои от най-значимите му концепции, които присъстват в еволюционната му космология, прагматизма, семиотиката и при прехода му от номинализъм към реализъм. Анализ на фундаментални зависимости между различни основни форми на Вселената и на редица авангардни фактори, предизвикали велики революционни преходи в хода на Универсалната Еволюция, са представени в статията на П. Ганчев. Ролята на системната биология по отношение на еволюцията и интелигентния дизайн е разгледана в статията на Т. Димитрова.

Списанието продължава дискусията за марксизма. И. Кацарски анализира общофилософските и социалните идеи в Кройцнахския ръкопис (1843) на К. Маркс. Авторът твърди, че, независимо от претенциите на Маркс, философската му схема не се различава принципно от Хегеловата и това е източник на концептуални трудности, латентни в този ръкопис, но появяващи се в по-късни трудове. За Кацарски стойността на ръкописа е в неговия социален теоретичен анализ, който включва идеи за структурата на историята, на съвременното общество и на модерната демокрация.

В част 2 на изследването си М. Табаков се спира на друга причина за спадане популярността на марксизма и на левите идеи изобщо – това, че „марксизмът бе станал официална идеология, чрез която една свръхсила обосноваваше правото си да управлява и контролира цял блок от страни“. И тук за автора определящи са функционалните отношения и зависимости в „съветския блок“ –  аналогични с „Империя-колонии“, като икономическата номенклатура и Тайните служби са били и днес са „Компрадорска буржоазия“. Марксизмът е свързан с европейската ценностна система, а тя не бе на почит и в Русия, и в СССР. И доста марксисти, особено българските, са имали критики и антипатия към „Царска Русия“. „Русофил“ е „познавач, ценител и пропагандатор на руската наука и култура”, но не и „защитаващ руски геополитически интереси“.

Д. Ганов разглежда идеята за трансатлантическата търговия и инвестиционното партньорство (TTIP), свързвайки я с възгледите на Р. Люксембург за разширяването на капиталистическите обществени отношения извън собствената си сфера. Авторът представя специфична интерпретация на понятието „докапиталистически социални отношения“ и тяхната връзка с капитала.

Х. Амбарева разглежда въпроса доколко етиката на информализма дава алтернатива на основните инструменти на капитализма – частна собственост и наемен труд, и дали промените, предизвикани от интернет културата съпътстват упадъка на капитализма. Хакерската етика отхвърля частната собственост върху знания и иска лицензи за отворен код, създава Open Source движение, идеи за свободата на интернет и достъп до интернет за всички. Затова е източник на положителна социална промяна – интернет преодолява ограниченията на времето и пространството, социалната изолация и липсата на прозрачност и води до нов тип гражданство, в която има все по-добри инструменти за участие в обществения живот.

Д. Минев и М. Желязкова представят резултатите от гражданското наблюдение на основни документи на Европейския семестър: Годишният обзор на растежа, Специфичните препоръки за страната и Националните програми за реформи. Наблюдението обхваща и част от взаимодействията между българските правителства и ЕК и включва последните две години от Европейската комисия, председателствана от Жозе Мануел Барозу. Мониторингът идентифицира признаци на умишлени изкривявания при изготвянето на документите и като следствие – появата на нов неформален слой от политики, чиито цели не съвпадат с публично обявените цели на семестъра.

М. Баджаков проблематизира възможността политическите науки да бъдат сами по себе си наука, като изследва връзката между научна обективност, неутралност, стойност и безпристрастност. В статията се твърди, че, за да бъдат обективни, политическите науки трябва да бъдат безпристрастни, но невинаги може да бъдат ценностно неутрални. Така че изискването на Макс Вебер за ценностна неутралност на науката не е абсолютно постигане на научната истина, особено когато се анализират трудно разрешими политически конфликти, може да се окаже дори невъзможно.

С. Герджиков анализира аспекти от съвременната ситуация и равнище на образованието по философските дисциплини в средните училища и респективно – във висшите. Прави се опит за комплексна диагностика, равносметка и предложения. Редакцията кани и други автори да се включат в дискусия по темата.

Включени са и рецензии за книгата на Ст. Асенов "Битие и отсъствие. Достоевски и опитът за смъртта" (2014, София: УИ „Св. Климент Охридски“), и за превода на Р. Стоянов на бразилския поет Розалво Асиоли (Тъжни дървета, София: ИК „Огледало“, 2014).

Броят съдържа и информация за Десетата национална конференция по етика (с международно участие) на тема „Екологическа етика, природа и устойчиво развитие на България“.


◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 2/2015
Тема на броя: Философия, наука, общество
Водещи: Доротея Ангелова и Мартин Табаков


. Проблеми на логиката и езика

Doroteya Angelova – One Interpretation of Fuzzy Relevant Logic
Svetla Yordanova – The Logical use of Variables and the Semantic Relationism
Николай Обрешков – Подходи към формалната феноменология през формалната онтология: историко-философски и историко-логически анализ (част 1)

. Еволюция, философия, наука

Чарлс С. Пърс – Еволюционна любов
Александър Феодоров – Еволюционната космология на Чарлс С. Пърс
Петко Ганчев – Йерархичните системи – фундаментални зависимости и авангардни фактори в универсалната еволюция
Теодора Димитрова – Системната биология между еволюцията и интелигентния дизайн

. Карл Маркс – нови прочити

Иван Кацарски – Философия и социална теория в Кройцнахския ръкопис на Карл Маркс (част 1)
Мартин Табаков – Марксизмът след рухването на системата (логически поглед отстрани) (част 2)
Димитър Ганов – TTIP и принадената стойност
Христина Амбарева – Как хакерската етика подготви преврат в сърцето на неолибералния капитализъм

. Философия на политиката

Духомир Минев, Мария Желязкова – Корени на кризата в ЕС: публични политики, гражданственост, демокрация и манипулация
Момчил Баджаков – Възможен ли е обективен политически анализ?

. Философия и образование

Сергей Герджиков – Порочни кръгове (за сегашното равнище на философското образование)

. Философски живот

Стоян Ставру – Екологията и етиката имаха свой общ дом – X национална конференция по етика

. Книги

Нина Димитрова – Опитът за смъртта у Достоевски
Кирил Попов – Поезия, съизмерима с чистата екзистенциалност