Издания / премиери

Представяне на "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)" от е. е. къмингс

Премиери в София и Пловдив

Представяне на "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)" от е. е. къмингс


◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45"
представя

"сърцето ти нося (в сърцето си го нося)"
от е. е. къмингс


 
Превод Манол Пейков
Оформление и илюстрации Люба Халева


София: 1 юни 2015 (понеделник),
Фотосинтезис, бул. "Васил Левски" 57, 19:00 ч.

Пловдив: 8 юни 2015 (понеделник),
Конюшните на царя, 20:00


◊ ЗА АВТОРА И ПРЕВОДАЧА

Едуард Естлин Къмингс (1894–1962), по-известен като е. е. къмингс, е американски поет, художник, есеист, романист и драматург. Творчеството му включва около 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси и няколко есета, както и многобройни рисунки и картини. Той е един от важните поетични гласове на англоезичната литература от XX век.

Манол Пейков, 44-годишен. Издател и преводач. Завършва Пловдивската езикова гимназия и Американския университет в България. Носител е на награда „Пловдив“ (2011) за превода си на „Балада за стария моряк“ от С. Т. Колридж.


◊ ЗА КНИГАТА

„Прекрасна книга, дълбоко и еуфорично изследване на копнежа. Сетивна и уязвима, изтръпнала в състоянието на радостна ранимост, когато мисълта ти следва друг човек като случайно закачила се за дрехата му нишка, докато оплете целия свят ведно с пролетта и войната.

Позабравено състояние; но докато четях книгата на третия етаж в НДК, подът трепереше (по прозаични причини сигурно, но какво от това), а момче и момиче се целунаха, докато я разлистваха :)

Разкошни илюстрации на Люба Халева, прекрасен превод на Манол Пейков, чувствена и чудна.“
Зорница Христова, писател, преводач и издател

„Скобите на къмингс са скобите на условностите, които обаче в неговата поезия остават винаги незатворени. Макар повечето стихове да прескачат между темите любов-страст-несподеленост, авангардният стил на автора е нещото, което придава ново звучене на универсалното. Изважда го от контекста и го полага извън законите на времето, пространството, а и на препинателните знаци.
Да разместиш световете, да ги превъртиш, докато не стигнеш до новите измерения – всяка страница при повторно нейно разгръщане е различна. Различно е и  отражението на читателя в това огледало на дълбокото.

Да превеждаш къмингс (за всеки чел го в оригинал е ясно) е повече от трудоемко. Много премервания се изискват, за да се изтикаш извън собственото Аз, извън собствените думи, за да заговориш с грубия, лишен от драперии глас на американския поет. С превода си Манол Пейков (незнайно как) е придал мелодичността на стиховете, която се носи беззвучно от тях и често може да остане незабелязана между търсенията на смисъл, а илюстрациите на Люба Халева с техния двуяк смисъл споява  форма и съдържание. Плавно и разтичащо се, те сякаш са се сляли с текста и съществуват в едно единно битие.“
Tемз Арабаджиева

„Срещнах го в оригинал преди години, тъкмо започнала да живея сама. В един дом, в който мебели  почти нямаше, гардеробът беше празен, не бях пренесла книгите си. Дом-свобода. Намери ме стихотворение (“let it go”), което да се превърне в лична мантра. Изрисува се почти наизуст в съзнанието ми. Особен, никога преди несрещан ритъм. Разполовени думи. Липса на логика, която се оказва единствената възможна адекватност. Вярвала съм, че е невъзможно тези парчета разкошно счупено слово да се преведат на роден език, без да се нащърбят жестоко. Преводът на Манол Пейков в новото издание обаче ми доказва друго. Не знам как, не мога да си представя как, но звученето е запазено изцяло. Тичането през точки и запетаи, бунтът срещу границите, танцът на буквите – там са. Та дори малко ревнувам – къмингс ми е толкова личен, как чудно би било ако сама умеех да го прегърна така в съзнанието си, че да го претворя на български.“
walls and bridges

„От години си мечтая да чета е.е. къмингс – този странен американски авангардист, чийто край не можеш да хванеш, чийто ритъм често може да те побърка, но чиято тайнственост и мистика привличат неустоимо. Преди време чух поемата му may I feel в рецитал на актьора Том Хидълстън и бях удивен – толкова удивен, че дори опитах да я преведа. Разбира се, не успях, но срещнах толкова трудности (при все че самият текст е по-скоро близо до класически стих на фона на обърнатата с хастара навън поезия на къмингс), че се запитах – ще се намери ли смелчага да го преведе, че и издаде на български?

Е, намери се и единственото, което мога да направя, е да му благодаря. „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ е вече в ръцете ми, а удоволствието ми е сравнимо с първия досег до „Любовната песен на Алфред Пруфрок“, задъхването при запознанството с Капоти или прокарването на пръсти по вълшебните илюстрации на „Изобретението на Хюго“.

За мен лично бе необходимо да чета повечето от стихотворенията тук по три пъти. Първият – за да се насладя садистично на ритъма, на живия поетичен език, неподчинен на граматичните норми. Вторият – за да се опитам да вникна в съдържанието, отвъд формата, да усетя духа, заключен зад привидната словесна фриволност. И третият – за да направя връзката между думите и изключителните илюстрации на Люба Халева в книгата.

Защото художественото оформление превръща изданието от стихосбирка-явление в шедьовър, който всеки ценител на поезията (а и не само) трябва да притежава в библиотеката си. Естествено, не всеки би харесал е.е. къмингс. За разбиране изобщо и не говоря, при него така или иначе всичко е плаващо, а отворената скоба на смисъла рядко се затваря.

Затова и са особено ценни илюстрациите на Люба Халева, техният двойнствен смисъл достатъчно ясно препраща към метафизиката на поета, рисунъкът на художничката е толкова жив, колкото и спойката между формата и съдържанието на къмингс. Човек би могъл да се зачуди как тъкмо тези текстове досега са съществували без тъкмо тези илюстрации.“
Преслав Ганев

„Каква прекрасна книга е това! Прекрасна дори да не я четете. Да я вземете само в ръце, да я разгърнете за малко и да видите уникалните рисунки на Люба Халева. Подобна полиграфическа работа рядко може да се види на нашия пазар. От Жанет 45 винаги са държали на качеството, но сега очевидно са решили да ни изненадат с нещо забележително. А е.е къмингс определено е автор, който го заслужава.“
izumen.blogspot.com

„Съвсем далеч съм от мисълта, че поезията на къмингс е преживяване, от което всеки ще излезе влюбен. Но пък съм уверена, че бе крайно време тази книга да се случи. Защото за мен това е име, което дори и да не обикнем, е хубаво да познаваме. Искрени са възхищенията ми към преводача Манол Пейков, защото да превеждаш поезия, особено пък тази, изисква много, изисква едно особено внимание, с което да се стъпва по тънкото въже, хвърлено вместо мост, между езиците. Твърде друг от всекиго е къмингс, за да води до него стабилна пътека.“
Рени Бакалова

Автор: ИК "Жанет 45"
28.05.2015 г. 20:58
Посетено: 937
Етикети: къмингс, е. е. къмингс, в сърцето си го нося, сърцето ти нося
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/21530-predstavyane-na-sartseto-ti-nosya-v-sartseto-si-go-nosya-ot-e-e-kamings