Паметна вечер „Живият Леон Даниел”

„Живият Леон Даниел” се нарича паметната вечер, организирана от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и издателство „Захарий Стоянов” на 18 май (понеделник) от 18 ч. в Аулата на НАТФИЗ (ул. „Стефан Караджа” 20, ет. 1).

Изтъкнатият български режисьор Леон Даниел е роден през 1927 г. в Русе. Завършва Ленинградския държавен театрален институт през 1952 г. Режисьорският му дебют е на „Еснафи” на Максим Горки. Работил е в драматичните театри в Русе и Бургас, в театър „Българска армия”, театър „Народна сцена”, в Студията за хроникални и документални филми, в Театъра на поезията, в театъра във Враца, в Народния театър „Иван Вазов” и др. Автор е на един игрален филм „На чисто” и няколко книги „Пътешествие в театъра”, „Игрите”, „Театрални есета”, „Театър и зрител”и др. Леон Даниел е носител на орден „Стара планина” – първа степен, на Аскеер за цялостно творчество през 1992 г. и почетен ИКАР на Съюза на артистите в България за цялостна дейност през 2007 г., както и на много награди за театрални постановки. Умира през 2008 г.

На паметната вечер „Живият Леон Даниел” ще бъдат представени трите тома съчинения, издадени от „Захарий Стоянов”.

Първият том е „Театър и зрител” и в него авторът отваря режисьорските си „чекмеджета”. Вторият том е „Пътешествие в театъра”. „Пътешествието” е написано през 1967-1972 г. и подтик за това дава писателят Георги Мишев, който предлага на Леон Даниел да напише книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат „възрастни” пиеси. Така че това е повече повест, отколкото съчинение за театъра. Режисьорът е и истински писател, той като Вергилий повежда читателя в света на театъра, дори  влиза в него от задния вход, за да покаже истинския лик на това изкуство. Третият том е „Игрите” и текстовете в него разказват за спектаклите, които режисьорът е правил. За него те са  низ от живи хора, които са го направили такъв, какъвто е. В „Игрите” има и нетеатрални спомени, които са се разигравали в живота. Но те са арсеналът на всичките му театрални работи. В повествованието е и неговата личност, която винаги носи нещо неочаквано, той е необикновено съчетание  от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Той е цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове, неуморен е… Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност. Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в Театралната академия. В книгата си разказва, показва, но не поучава назидателно. Гонен и местен по театралната карта той остава безспорната фигура в обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си и ценностите на изкуството.