Излезе бр. 1/2015 на сп. „Знаци“

Ценителите на изящното слово отново ще имат възможност да се потопят в изключително стойностните 140 страници на сп. „Знаци“ – едно издание, което вече 12 години отстоява високи естетически, модерни концептуално и морално чисти критерии при представянето на българската и европейска литература, на различните течения и жанрове в изкуството. Да не забравяме, че списанието има абонати в славянските общности на 20 европейски държави, където през последните десет години се разклони Славянска литературна и артистична академия, издател на „Знаци“. В този смисъл, многостранният процес на популяризиране на българската литература и обратният – на запознаването ни с образци на славянските литератури, е важен за отварянето на нашата култура към братските народи.

Новият брой на списанието впечатлява с присъствието на нашумели поети и техните най-нови творби – добре разпознаваемите стилистики на Камелия Кондова, Виолета Христова, Димитър Горсов. Изненадват с дълбочина на изповедния тон и оригинална метафоричност уж „делничните“ стиховете на Мина Карагьозова: „Пустите училища кънтяха / като храмове и катедрали. / Тогава... / Богородиците си припомниха, / че са съпруги и любими...“ Литературното общество на Хасково (освен с Мина) е представено и от Ели Видева, варненската поетична традиция се поддържа от най-новото, излязло изпод перото на Даниела Стойнова и Матейна Нулис. Морската тематика е застъпена предимно и в стиховете на Павлина Стаменова.

В света на куклите ни отвежда репортажът на Милена Минчева за ХVІ Международен фестивал „Златният делфин“, провел се във Варна.

Чрез интервю на Величка Петрова с Живка Жишкова (уредник на дом-музей „Пеньо Пенев“) е отбелязана 85-тата годишнина от рождението на дръзкия, непокорен поет Пеньо Пенев, отишъл си по своя воля от меркантилния ни свят.

Почитателите на Весела Люцканова ще бъдат приятно изненадани от нейния разказ „Красива история“ – един колаж от напластени емоции, щрихирани образи в предполагаеми ситуации и вътрешен монолог, които изграждат силен психологически профил на внушението. Другите представители на белетристиката са: Евгения Йорданова, която в наратива си се движи между импресията (с многоцветието на емоцията) и късия разказ; запомнящи се са разказите на Ангел Веселинов („Скулптор“) и Стефан Бонев („Просто един празен лист“, „Гълъб за Бъдни вечер“). А Димитър Няголов умело преплита фолклор, съвременност и ирония в разказа си „Последната капка“.

Рубриката „Общество“ ни предлага есето на Огнян Стамболиев „Възпитание на чувствата, но не по Флобер“, където много точно е охарактеризирана ситуацията на „взривни реакции“ (скандали, грубост, обиди) в нетолерантното ни съвремие, дължащи се на изкуствената урбанизация през последните 60 години, на липсата на домашно възпитание, на занемарените културни традиции в семейството, на опростачването в медиите, които налагат от ефира фамилиарния тон, скандала при дебата и тоталното американизиране на езика.

В рубриката „Многая лета!“ се срещаме с поезията на Трендафил Василев, отбелязал през март своя юбилей.

Този елитен по визия и контекст брой на „Знаци“ започва с отбелязване 80-годишния юбилей на живия класик на българската литература Любомир Левчев. Ще можете да прочетете неговите емблематични поетични творби „Нежност“ и „Островът“, както и да се запознаете с мнението на твореца за социално-политическата обстановка у нас, изразено в интервюто „Има много изходи. Но вече няма вход...“, което той е дал само преди два месеца за Анжела Димчева.

Ядрото на броя обаче е изключително силното интервю с руския класик Валентин Распутин, с което си спомняме in memoriam за него. Толкова болезнени с драматичната си откровеност истини за днешна Русия рядко могат да бъдат прочетени. Преводът е дело на Иван Маринов.

Списание „Знаци“ е известно с вниманието, което отделя на изобразителното изкуство. Тук във фокуса на читателската оценка ще бъде младата художничка Невена Ангелова, родена в Бургас през 1974 г., завършила НХА, преподавателка в специалност „Сценография“ на НХА, илюстрирала книги за деца и възрастни, участвала в редица изложби у нас и в чужбина (Швейцария, Австрия). За нея Елка Няголова казва: „В много от своите кавалетни творби, а и илюстрации, художничката разчита на финото колористично въздействие, акцентира върху полутона, показва една култура на живописването – леко и въздушно, като недоизречена дума, като любовно признание, направено само с очи... Младата художничка рисува своя вътрешен свят, а и „дописва“ с изображения света на своята майка – талантливата белетристка и поетеса Керана Ангелова. Интересни са тези фамилни линии в българското изкуство, минаващи от поколение в поколение.“

Финалът на брой 1 за тази година ни запознава със сенегалския поет Леополд Седар Сенгор, преведен на български език от Огнян Стамболиев.

Издателката на това изящно по дух и визия списание – Елка Няголова – прави и невъзможното във финансово отношение, за да поддържа неговото високо ниво.