Издания / премиери
Представяне на последните книги на писателите Владимир Шумелов и Миролюб Влахов
30.04.2015 г., 17.30 ч., РНБ „П. Р. Славейков“ - Велико Търново
◊ ПОКАНА
Община Велико Търново
РНБ „П. Р. Славейков“ – В. Търново
Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“
Ви канят
на представянето на последните белетристични книги на писателите
Владимир Шумелов –
„Pink Floyd. Елипси“ и „Каквото дойде. Четири писма за любовта“
и
Миролюб Влахов –
„Някой зад прозореца“ и „Вечеря за пекинез“
Място: РНБ „П. Р. Славейков“, ул. „Иванка Ботева“ – 2
Дата: 30.04.2015 г. (четвъртък) от 17.30 ч.
◊ ЗА АВТОРИТЕ
Владимир Шумелов е роден през 1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“. Редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Гл. редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997–2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1999). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски, македонски език. През 2012 г. печели II награда в конкурса за къса проза на електронните списания „Liternet“ & „eRunsMagazine“, през 2013 г. II награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна, а през 2014 г. първа награда за проза в националния конкурс „Дървото на живота“, посветен на Станка Пенчева (Стралджа).
От началото на 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура и туризъм“ на Община Велико Търново.
Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994; Голяма награда за дебют „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (1998, 2003; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ (2014); на книгите с есеистика и литературна критика „Накърнимото“ (2004), „Цветните спомени на греха“ (2009), „Лисица в кокошарника“ (2013), „Pink Floyd“ (елипси) (2013).
Миролюб Влахов е роден през 1956 г. във Враца. Завършил е механотехникум в гр. Сопот и специалност „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като бригадир-настройчик в машиностроително предприятие, строителен работник, в сферата на услугите. Над двадесет години е сътрудничи или работи в различни периодични издания, сред които вестниците „Наука и труд“ (ВТУ) „Народна младеж“, „Борба“, „Народен глас“, „Народен зов“ и др. Бил е отговорен редактор на сменна страница към великотърновския вестник „Борба“ и главен редактор на в. „Народен зов“, както и главен редактор на ефирно радио „Велико Търново“. В началото на деветдесетте години на миналия век е издател и главен редактор на великотърновския седмичник „Впрочем“, а за кратко време и собственик на издателство, което издава едно от първите литературни списания след десети ноември 1989 г. – „Веда-М“. От 1993 до 1997 г. е работил във вестник „Стандарт нюз“. Завършил е курс по Социална психология и средства за масова информация и е получавал многократно награди за журналистическата си дейност. През 1979 г. е сред основателите на Националния клуб на младия журналист и активен член на секцията по журналистика на МХТИ във Велико Търново. Бил е член на СБЖ, откъдето се оттегля, след като престава да се занимава активно с журналистика. Публикувал е свои разкази в различни издания, като студент е членувал в литературния кръжок „Емилиян Станев“ към Великотърновския университет.
Автор е на книгата с нравствено-философски фрагменти и етюди „Време за отсяване“ (2012) и на сборниците с разкази „Непозната с розов билет“ (2012), „Някой зад прозореца“ (2013), „Вечеря за пекинез“ (2014).
◊ ЗА КНИГИТЕ НА ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ
„Уверен съм, че един ден човекът ще се освободи, но не притежавам никакво доказателство за това.“ – казва още Ален Роб-Грийе. Не знам дали скептикът Владимир Шумелов се е втурнал ентусиазирано да доказва и защитава бъдещата свобода на човека („Макар че шибан е денят,/ две слънца на залез пак стоят./ Хммммм/ Нима човечеството си е изпяло песента?“ – „Pink Floyd“, „The Final Cut“, 1983). Струва ми се – не. По-скоро подозирам, че той се интересува от същността на човека (и твореца) и това му дава свободата да го открие, (про)види и тълкува като всякакъв, по истински и искрен начин, дори откритото да е една елипса (или „още една тухла в Стената“) в градежа на тази същност. И съм сигурен, че си струва да го прави, защото „шоуто трябва да продължи“.
Миролюб Влахов
„Авторът много държи и на формата, помествайки и използвайки като интермедии преведените на български текстове към най-големите хитове на Pink Floyd. Така ги превръща в лайтмотивни за своята творба, в резултат на което тя също „звучи” като песен на групата: плавна, безкрайна, неземна, в стил психеделик и ъндърграунд. Получава се своеобразна идейно-структурна ос, около която се завъртат разсъждения, отклонения, факти… цялото съдържание.“
Пламен Петров
„Впечатлява с разказваческия дар на автора и умението да създава „интелектуална проза“ (всъщност – амалгама от жанрове!); с вплитането на автобиографични елементи, „културологичен поглед“ и осведоменост за култови творби от световната музика и литература – и не на последно място: със зарисовките на полумъртвото ни битие във времето на соца и на някои още властващи и неотмиращи движещи сили и в днешното... (Специално наблюдавах „начина на преходите“ от една тема, проблем или елемент в повествованието – към други... )“
Иванка Денева
„Pink Floyd“ е наистина Final cut на Владо Шумелов. Книга-изповед и равносметка на изминалия път и постигнатото в прозата, есеистиката и критиката. Тя е едновременно „Обърни се с гняв назад“, използвайки безкомпромисното радикално писане в духа на контракултурата, а след това продължило „По магистралата смело напред!“, пък било и в модерната постабсолютистка държава. „Pink Floyd“ е дневник и албум едновременно, съставен от елипси.“
„Каквото дойде“ е книга за любов. В частност – за несъвместимата любов между възрастен мъж и млада жена (и обратното: зряла жена – младеж). Но не само. Това е и книга за самотата на съвременника. […]
На едно място в „Любовна е-пистола“ героят отбелязва, че отдавна е започнал да пише роман, който още няма заглавие, сюжет и оформени герои. Разбрах, че това не е авторска уловка. Писателят наистина иска да изкачи и този прозаичен връх. Реално погледнато, е логично той да направи следващата крачка и след разказа и новелата да се пребори и с романа. Кога ще го напише и доколко ще е сполучлив, ще покаже времето. Но щом се е захванал с подобна нелека задача, му желая дръзновение и оптимизъм при осъществяването й.“
Борислав Гърдев
◊ ЗА КНИГИТЕ НА МИРОЛЮБ ВЛАХОВ
„Разказите на Миролюб Влахов носят от свежестта на българската разказвателна традиция, изразяваща се в проникновени описания и психологизъм при изграждане на образа, но са изненадващи в начина, по който се ползва анекдотичното… Удивителна е тази способност на разказвача да плете творбата си чрез събития, които обаче са само примамка, за да отидем отвъд тях там, където се твори характера, и там, където художествената логика е разсечена от спонтанността…“
Проф. д-р Радослав Радев
„В повечето случаи сюжетите не залагат на необичайното, фантазното, те разработват обикновени, битови ситуации, свързани с любовта и измяната, приятелството, спомените и мечтите, проблемите на деня, с полукриминален оттенък на места. Зад всичко това, зад привидната безсъбитийност обаче понякога се крие един модерен наратив, който разчита на детайла и психологията, на диалога с читателя. По-често обаче авторът търси вица, случката, необикновения край. Мисля, и в двата случая разказите са се получили.“
Владимир Шумелов
„Авторът иска да ни внуши, че никой от героите не му е пряко подвластен…“, „… имаме усещането, че [разказите] са писани от натура“.
Проф. дн Сава Василев
„Текстовете му се възприемат без напрегнати усилия, диалогът е функционален, а неочакваният край изпълва повествованието с трагикомичен оттенък и мъдрост, необходими и за осмислянето му, и за напомняне уроците на Роалд Дал.“
Борислав Гърдев
„Миролюб Влахов, макар и отскоро на публичния небосклон на публикуващите разкази, идва с първите си книги и с желанието си да е просто един разказвач на истории. […] Сигурна съм, че тези истории заслужават да бъдат чути.“
Христина Панджаридис
Община Велико Търново
РНБ „П. Р. Славейков“ – В. Търново
Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“
Ви канят
на представянето на последните белетристични книги на писателите
Владимир Шумелов –
„Pink Floyd. Елипси“ и „Каквото дойде. Четири писма за любовта“
и
Миролюб Влахов –
„Някой зад прозореца“ и „Вечеря за пекинез“
Място: РНБ „П. Р. Славейков“, ул. „Иванка Ботева“ – 2
Дата: 30.04.2015 г. (четвъртък) от 17.30 ч.
◊ ЗА АВТОРИТЕ
Владимир Шумелов е роден през 1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“. Редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Гл. редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997–2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1999). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски, македонски език. През 2012 г. печели II награда в конкурса за къса проза на електронните списания „Liternet“ & „eRunsMagazine“, през 2013 г. II награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна, а през 2014 г. първа награда за проза в националния конкурс „Дървото на живота“, посветен на Станка Пенчева (Стралджа).
От началото на 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура и туризъм“ на Община Велико Търново.
Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994; Голяма награда за дебют „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (1998, 2003; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ (2014); на книгите с есеистика и литературна критика „Накърнимото“ (2004), „Цветните спомени на греха“ (2009), „Лисица в кокошарника“ (2013), „Pink Floyd“ (елипси) (2013).
Миролюб Влахов е роден през 1956 г. във Враца. Завършил е механотехникум в гр. Сопот и специалност „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като бригадир-настройчик в машиностроително предприятие, строителен работник, в сферата на услугите. Над двадесет години е сътрудничи или работи в различни периодични издания, сред които вестниците „Наука и труд“ (ВТУ) „Народна младеж“, „Борба“, „Народен глас“, „Народен зов“ и др. Бил е отговорен редактор на сменна страница към великотърновския вестник „Борба“ и главен редактор на в. „Народен зов“, както и главен редактор на ефирно радио „Велико Търново“. В началото на деветдесетте години на миналия век е издател и главен редактор на великотърновския седмичник „Впрочем“, а за кратко време и собственик на издателство, което издава едно от първите литературни списания след десети ноември 1989 г. – „Веда-М“. От 1993 до 1997 г. е работил във вестник „Стандарт нюз“. Завършил е курс по Социална психология и средства за масова информация и е получавал многократно награди за журналистическата си дейност. През 1979 г. е сред основателите на Националния клуб на младия журналист и активен член на секцията по журналистика на МХТИ във Велико Търново. Бил е член на СБЖ, откъдето се оттегля, след като престава да се занимава активно с журналистика. Публикувал е свои разкази в различни издания, като студент е членувал в литературния кръжок „Емилиян Станев“ към Великотърновския университет.
Автор е на книгата с нравствено-философски фрагменти и етюди „Време за отсяване“ (2012) и на сборниците с разкази „Непозната с розов билет“ (2012), „Някой зад прозореца“ (2013), „Вечеря за пекинез“ (2014).
◊ ЗА КНИГИТЕ НА ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ
„Уверен съм, че един ден човекът ще се освободи, но не притежавам никакво доказателство за това.“ – казва още Ален Роб-Грийе. Не знам дали скептикът Владимир Шумелов се е втурнал ентусиазирано да доказва и защитава бъдещата свобода на човека („Макар че шибан е денят,/ две слънца на залез пак стоят./ Хммммм/ Нима човечеството си е изпяло песента?“ – „Pink Floyd“, „The Final Cut“, 1983). Струва ми се – не. По-скоро подозирам, че той се интересува от същността на човека (и твореца) и това му дава свободата да го открие, (про)види и тълкува като всякакъв, по истински и искрен начин, дори откритото да е една елипса (или „още една тухла в Стената“) в градежа на тази същност. И съм сигурен, че си струва да го прави, защото „шоуто трябва да продължи“.
Миролюб Влахов
„Авторът много държи и на формата, помествайки и използвайки като интермедии преведените на български текстове към най-големите хитове на Pink Floyd. Така ги превръща в лайтмотивни за своята творба, в резултат на което тя също „звучи” като песен на групата: плавна, безкрайна, неземна, в стил психеделик и ъндърграунд. Получава се своеобразна идейно-структурна ос, около която се завъртат разсъждения, отклонения, факти… цялото съдържание.“
Пламен Петров
„Впечатлява с разказваческия дар на автора и умението да създава „интелектуална проза“ (всъщност – амалгама от жанрове!); с вплитането на автобиографични елементи, „културологичен поглед“ и осведоменост за култови творби от световната музика и литература – и не на последно място: със зарисовките на полумъртвото ни битие във времето на соца и на някои още властващи и неотмиращи движещи сили и в днешното... (Специално наблюдавах „начина на преходите“ от една тема, проблем или елемент в повествованието – към други... )“
Иванка Денева
„Pink Floyd“ е наистина Final cut на Владо Шумелов. Книга-изповед и равносметка на изминалия път и постигнатото в прозата, есеистиката и критиката. Тя е едновременно „Обърни се с гняв назад“, използвайки безкомпромисното радикално писане в духа на контракултурата, а след това продължило „По магистралата смело напред!“, пък било и в модерната постабсолютистка държава. „Pink Floyd“ е дневник и албум едновременно, съставен от елипси.“
„Каквото дойде“ е книга за любов. В частност – за несъвместимата любов между възрастен мъж и млада жена (и обратното: зряла жена – младеж). Но не само. Това е и книга за самотата на съвременника. […]
На едно място в „Любовна е-пистола“ героят отбелязва, че отдавна е започнал да пише роман, който още няма заглавие, сюжет и оформени герои. Разбрах, че това не е авторска уловка. Писателят наистина иска да изкачи и този прозаичен връх. Реално погледнато, е логично той да направи следващата крачка и след разказа и новелата да се пребори и с романа. Кога ще го напише и доколко ще е сполучлив, ще покаже времето. Но щом се е захванал с подобна нелека задача, му желая дръзновение и оптимизъм при осъществяването й.“
Борислав Гърдев
◊ ЗА КНИГИТЕ НА МИРОЛЮБ ВЛАХОВ
„Разказите на Миролюб Влахов носят от свежестта на българската разказвателна традиция, изразяваща се в проникновени описания и психологизъм при изграждане на образа, но са изненадващи в начина, по който се ползва анекдотичното… Удивителна е тази способност на разказвача да плете творбата си чрез събития, които обаче са само примамка, за да отидем отвъд тях там, където се твори характера, и там, където художествената логика е разсечена от спонтанността…“
Проф. д-р Радослав Радев
„В повечето случаи сюжетите не залагат на необичайното, фантазното, те разработват обикновени, битови ситуации, свързани с любовта и измяната, приятелството, спомените и мечтите, проблемите на деня, с полукриминален оттенък на места. Зад всичко това, зад привидната безсъбитийност обаче понякога се крие един модерен наратив, който разчита на детайла и психологията, на диалога с читателя. По-често обаче авторът търси вица, случката, необикновения край. Мисля, и в двата случая разказите са се получили.“
Владимир Шумелов
„Авторът иска да ни внуши, че никой от героите не му е пряко подвластен…“, „… имаме усещането, че [разказите] са писани от натура“.
Проф. дн Сава Василев
„Текстовете му се възприемат без напрегнати усилия, диалогът е функционален, а неочакваният край изпълва повествованието с трагикомичен оттенък и мъдрост, необходими и за осмислянето му, и за напомняне уроците на Роалд Дал.“
Борислав Гърдев
„Миролюб Влахов, макар и отскоро на публичния небосклон на публикуващите разкази, идва с първите си книги и с желанието си да е просто един разказвач на истории. […] Сигурна съм, че тези истории заслужават да бъдат чути.“
Христина Панджаридис
Автор:
Организаторите
Публикация:
29.04.2015 г. 13:19
Посетено:
1063
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/21318-predstavyane-na-poslednite-knigi-na-pisatelite-vladimir-shumelov-i-mirolyub-vlahov