Вдъхновения от интензивното отделение

◊ СЪБИТИЕТО

На 29 април 2015 г. от 18.00 ч. в Кафе-клуба на Столична библиотека ще се състои премиерата на книгата с лирика и сатира „Интензивно отделение” и авторски рецитал на поета Георги Драмбозов.

Книгата е издание на „Калисто – М” под редакцията на сатирика Петър Софрониев. Ще бъде почетена и паметта на редактора – сатирик и хуморист. Участва поетът-бард Ивайло Диманов.

За поезията на Драмбозов ще говори поетът Драгомир Шопов.

◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА

Георги Драмбозов е роден на 26 декември 1945 г. в Свищов в семейство на учители. Завършил  е  Електротехникума и ВТУ ”Ангел Кънчев” в Русе. През 1977-1978г. специализира „Педагогика на професионалното образование” в Петербург.

Работил е като инженер-конструктор, директор на професионална гимназия по промишлено строителство, зам.-кмет на общината и председател на първото българско читалище в родния си град. 

От 1989г. живее и работи в София, бил е главен секретар на Съюза на народните читалища, редактор в издателство „Христо Ботев” и списание „Читалище”.

В момента е председател на Творческия фонд на СБП.

Издал е 16 книги с лирика, автор е на сценарии за художествено-документални филми и театрални постановки. Издава двуезичния алманах за хора с увреждания на български и унгарски „Звезда вечерница”. Превеждан е на няколко езика, носител е на множество литературни награди у нас и в чужбина. Последната (засега) лирична книга се нарича „Интензивно отделение”, писана е предимно в болнична обстановка, но в нея се преплитат и лирика, и сатира, т.е. авторът не е „увесил нос” и все още (на прага на своята 70- годишнина), не се предава! 

Георги Драмбозов

Интензивно отделение

 
Сега ме хващат те, упойките, накрая! –
вържете ме за мачтата, че падам…
Уж бях на аудиенция при Господ в рая,
а ми намигна Луцифер от ада.

Ще трябва да съм на системи толкоз часа! –
тоз доктор да върви на психиатър…
Отвън се чува как пръхти без мен пегаса
и как подсмърча музата оттатък.

Пропадат всички мои планове лирични! –
зациклят циклите ми постмодерни,
читателката, дето в обич ми се врича,
как името ми утре ще намери?

И вестниците непременно ще са скучни! –
не им изпратих нищо „гениално”,
и туй, че съм възкръснал, как ще го научат? –
от Би Ти Ви, от Хоризонт?... Едва ли…

Ей, доктор Дулитъл, подай ми скалпел бърже! –
прерязвам сам въжето, искам лодка…
Едната самодива нека ме превърже,
но другата накарай да ми сипе водка.

Поет съм в интензивно отделение! –
тук само Господ Бог и Луцифер ме чуват,
че тихичко шептя онуй стихотворение,
с което утре Лета ще преплувам.