Критика vs Литература. Мая Горчева и Палми Ранчев

Българската проза днес не говори и не може да говори, както тази отпреди 30 години. Няма такова разминаване обаче когато препрочитаме книги, писани отвъд този лимит от 30 години, но на други езици. Българският език на преводите звучи съвсем намясто, за разлика от този на писаните през същото това време книги на български.

Книгата, в която са събрани есета върху новоизлезли български книги, дава една гледна точка към тези размествания в представите за литературата и за езика ѝ. Един небезпристрастен прочит и търсене до каква степен новите книги прекъсват съществуващи представи за литературните употреби на словото и до каква – съживяват вече изпробваните възможности. Какви възможности за разбирането на човек, общество или време отварят. Как се съотнасят със съвременната проза на нашумели небългарски автори.

Перспективата, или по-скоро „ретроспективата“, на тези есета с читателски реакции към нови български книги беше литературно-историческа – като изпробване на възможността тези нови книги – романи в по-голямата си част, - да се съберат като „романова вълна”, трета в българската литературна история, следваща с 1-2 десетилетие някакъв коренен обрат в политическата история. И тази „романова вълна” се стреми да „преразкаже“ паметта за родното и историята, но всеки от романите взема думата и в дебата за съвременността. Всеки носи знаците на свързаност с предходниците – и гледа оттатък националния контекст. Новите сюжети са конвертируеми и преводими.

Книгата съдържа три дяла. Първият е посветен на книги с литературни биографии: Георги Янев. "Баща и син", 2005; издадено във Франция мемоарно съчинение на преселничката от гр. Русе Жана Дьоплас; Христо Карастоянов, "Записки по исторически наивизъм", 1999; Емил Димитров "Памет, юбилей, канон", 2012. Вторият дял е посветен на романите, привлекли през последните години интереса не само на литераторите и академичните кръгове, но и на многобройни читатели: Милен Русков, "Джобна енциклопедия на мистериите", 2005; Виргиния Захариева. "9 зайци", 2008; Светлана Дичева. "Лабиринт за романтични Минотаври", 2009; Владислав Тодоров, "Дзифт", 2007; Яна Букова, "Пътуване по посоката на сянката", 2009; Калин Терзийски, "Алкохол", 2010, "Лудост", 2011; Георги Господинов, "Физика на тъгата", 2011; Милен Русков, "Възвишение", 2011;  Алек Попов, "Черната кутия", 2007.

Последният раздел е посветен на една тенденция в българската литература за деца, очертала се в края на 1990-те.