Издания / премиери
Обзор на издадените през 2014 година книги на автори от Сливенския регион
Представяне на изданията в РБ „Сава Доброплодни”
Изградената традиция за преглед на излезлите от печат в предходната година книги събра почитателите на словесното изкуство в Петъчния литературен салон на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен - организатор на инициативата. Тя започна с отдаване на почит към паметта на отишлите си от света поетеси Станка Пенчева и Динка Гиндева. Художествените търсения на пишещите си колеги анализираха задълбочено поетът Тенко Тенев (за раздел „поезия”) – председател на Дружеството на писателите в гр. Ямбол, и Димитър Бечев, литературен критик и директор на Регионална библиотека „Г. С. Раковски” (за проза.). Обзорът им надмогна намерението „за анотация” на новите книги чрез: обстойно вникване в съдържателните пластове, мястото на произведението в творческата биография на автора и палитрата от изразни средства. Присъстващите се докоснаха до света на повече от 40 книги - главно в сферата на лириката и прозаичния епос, наред с които интерес представляват и краеведски, в областта на литературознанието, документалистиката и различните изкуства изследвания и др.
Впечатлява тематичният обсег и видовото разнообразие на излезлите изпод перото на сливенските творци книги главно в двата основни литературни рода. Голяма част от тях носят знака на сливенските издателски къщи „Обнова”, Агенция „Компас” и „Жажда”, както и на престижни национални издателства, сред които софийските „Български писател”, „Захарий Стоянов”, „Изток-Запад”, Военно издателство, „Славина” и др., търновските „Фабер” и „Астарта” и др. В раздел „Поезия” бяха анализирани отликите на 14 книги, разкриващи проблемите на самотата и резигнацията, породена от обществените условия в годините на прехода и личностното светоусещане на лирическия герой, но и светлите чувства и пориви на съвременния човек, философията му за живота и творчеството. Сред тях заслужено добри думи чуха за книгите си поетите Сава Пеев (за т. 3 от Избраните си произведения. Стихотворения и гатанки за деца, СБП), Николина Чонкова („Настроения”, изд. „Астарта”), Нели Миндова („Скитница”, „Обнова” Сливен), както и за книгите си със сатирични стихове Щилиян Щилиянов („Оттук-оттам по малко, защото ако написаното остане в ръкописите – ще е много жалко!”, в „Жътва – при калпаво време”, изд. автора) и др.
Богатото жанрово разнообразие в раздел „Проза” пролича в синтетичния и проникновен анализ на Димитър Бечев за творбите с очерков и мемоарен характер, излезли през 2014 година. С автентичност на чувствата и подхода се отличават произведенията на: Атанас Цонков за стара Жеруна, бунтовните хора от този край (в “Жеравна – благословена българска светиня”, ИК „Жажда), отвеждаща и към обиталищата на Йовковия дух и завладяващия предметен свят на селището, както и книгата на д-р Веселин Василев за „стария и нов Сливен”, посветен на миналото, градските нрави и „знаците му” (в кн. “Сливенски калейдоскоп”, „Жажда”). Плодотворна бе 2014 година за авторката и художничка Дора Куршумова, разкриваща по вълнуващ начин в три свои книги природни феномени от Синята планина и спомени за Сливен. Към ролята и приносите в националните освободителни движения ни връщат личностите в книгата на Иван Тенев „Паметни години”, изд. „Обнова”. Като ценно историческо проучване със стойност бе откроено изследването на Митко Кралев за ролята на 32. Загорски пехотен полк във войните 1912-1918 г. (изд. „Жельо Учков” – Ямбол). Фолклорната история на Сливен и интересни сведения за „свещените места” в региона представя изследването на д-р Владимир Демирев от РИМ: „Местно знание и сакрална топография в Сливенско” (ИК “Жажда”). Книгата на Митко Койчев „В наш'та градинка расли-порасли...” (изд. „Обнова“ Сливен) систематизира детските игри от Сливенския край в миналото и формиращата им роля за личността на подрастващите.
Систематизирани факти за развоя на спорта и в частност - на футбола, дава поетът и журналист Виктор Дойчинов в юбилейния сборник „100 години клубен футбол в Сливен 1914-2014 г. (изд. Агенция „Компас”), а Възкресий Киров представя щрихи от живота на „майстора на спорта по колоездене Христо Савов” в едноименната книга, издание на „Жажда”. Авторът проучва в друго издание и виден представител на рода Ганиолар – Петър Ганев, от с. Крушаре, Сливенско Чрез жеста на сестрата на сливенския писател и журналист Димитър Шиваров стана издателски факт дългогодишният му труд с представяне на деятели, култови творби и роли от „световното кино”, под заглавие „Най-добрите на екрана” (eнциклопедичен справочник, изд. „Изток-Запад”). Изявеният изследовател на разностранната личност на Гео Милев - Камен Васевски, обобщава наблюденията си в едноименната книга, излязла във връзка със 120-годишнината от рождението на поета, журналиста и публициста с трагична съдба, представяйки неизвестни факти (изд. „Български писател”). Поетесата Валентина Радинска прави отново поклон към живота и делото на видния режисьор и свой съпруг Кригор Азарян, към ценностите и непреходните му спектакли по творби на А. П. Чехов в „Алхимията на играта” (Издателство „Захарий Стоянов”). В “Учех се от тях” Христина Димова разкрива своя досег, впечатления и спомени за видни български писатели, съхранени в емоционалната й памет. (ИК „Жажда”)
Изложбата на картинната сбирка на ПМГ бе съпроводена миналата година и от представяне на интересен сборник с биографии и репродукции под наслов „Книжовници, учители, дарители”, чиито материали са съставени от ученици от гимназията (предговор доц. Красимир Добрев) – с акцент върху делото и ролята на видни творци из всички жанрове – зачинатели на художествения живот в Сливен. Читателите ще се докоснат и до изследването за историята и битието на бесарабските българи, представена от Академията на науките на Р Молдова.
Сливенци ще се върнат и към страниците за историята на Сливенските минерални бани, представена от Гочо Гочев във връзка със 135-годишнината на курорта. Любопитство у читателя ще предизвика и „гадателският феномен” „Чудото дядо Влайчо” в едноименната книга, сравняван с Дънов и Ванга (изд. „Милениум”). В издателство “Славина” - София, излезе през миналата година от печат и книга, посветена на обществения и партиен деец от близкото минало на Сливен, Величко Петров.
Д. Бечев анализира и търсенията на сливенските автори в художествената проза. “Грънчарят” на Валерия Андреева (Военно издателство) е импресионистично пътуване-себепознание на героя към вътрешния си свят и хората. През 2014 година почитателите на есеиста и художника Йордан Калайков обогатиха сбирките си с излезлите в издателство „Авангард прима” негови книги „Империя на облаците” (след изданието от 2002 г.), „Сливен – такъв, какъвто съм го скътал в душата си” и „Стъпки по пътя на художника”, разкриващи филигранната работа над думите, откровенията му за приятелствата с някои личности на Сливен и др. 80-ата година от рождението си Николай Домусчиев беляза с автобиографичната си книга „Бос през тръне и коприва” (стихове, разкази, есета, афоризми и др.) Успешни са зарисовките на времето в дебютния роман „В търсене на Авалон” (изд. „Фабер” - В. Търново) на Рада Анчева (журн. Йорданка Раданчева). Читателят ще се докосне и до потретите на 17 известни роми-творци от далечното и настоящето в сборника „Звезден ромол” (съставител Васил Чапразов, худ. Ал. Дойчинов).
С думи на възхита бе отбелязано от Д. Бечев делото на акад. Методий Григоров в съставянето и издаването на над 15 сборника с църковни песнопения и адаптирането на текстовете на съвременен български език. Следва да се подчертае, че „Псалтикиен минейник”, по думите на митрополит Йоаникий, е „събитие в църковнопевческата практика на БПЦ”, а през настоящата година стана факт и излизането от печат на второто разширено и допълнено издание на Постния триод.
Висока оценки заслужи работата на екипа на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” и директора Росица Петрова-Василева за издаването на сборника с детските творби и материалите от „кръглата маса” от проведения Национален фестивал на детската книга през май 2014 година, и особено изследването на новия и актуален проблем за „дигитализиране на книжовното наследство в българските библиотеки”, съвместен труд на Р. Василева с Митко Василев и други автори (издание на Регионална библиотека „Сава Доброплодни”.).