Литературен диалог „Отгоре над бариерите“ или „Какво да се прави“

◊ СЪБИТИЕТО

Агенция "Роспечат"
и
Издателство "Факел Експрес"

ви канят на

Литературен диалог
„Отгоре над бариерите“
или
„Какво да се прави“


10 декември (сряда)
София, НДК, Сцена 3


Евгений Попов (Русия)
Георги Борисов (България)

С участието на:
Алек Попов, Бойко Ламбовски, Божана Апостолова, Валентина Радинска, Виктор Самуилов, Георги Господинов, Деян Енев, Елена Алексиева, Елин Рахнев, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Иван Тотоманов, Кирил Кадийски, Любов Кронева, Милен Русков, Надя Попова, Румен Леонидов, Светлозар Игов, Стефан Цанев, Теодора Димова


. Литературната дискусия е в рамките на Културната програма на 42-ия Софийски международен панаир на книгата.


◊ ПРОГРАМА

10.12.2014

15.00-16.00 ч.
Част първа
Съвременната руската литература в България
. Какво се промени в руската литература след разпадането на Съветския съюз?
. Какво място заема съвременната руска литература в обществения живот на Русия?
. Кои нови руски писатели трябва да знаят съвременните български читатели?
. Съществува ли все още в България интересът към руската литература и руската култура въобще?

16.00-17.00 ч.
Част втора
Съвременната българска литература в Русия
. Какво се промени в българската литература след падането на комунизма?
. Какво място заема българската литература и културата въобще в обществения живот на България?
. Кои български книги и автори трябва да са известни на съвременните руски читатели?
. Продължава ли да съществува взаимната привързаност между нашите два народа?

И най-важният въпрос:
Какво да правят руските и българските писатели,
когато в xxi век светът е напълно полудял?


◊ ЗА АВТОРА

Евгений Попов е роден през 1946 г. в Красноярск. Завършва Московския геологопроучвателен институт. От 1968 до 1975 г. участва в геологически експедиции край Красноярск, след което се установява в Москва. От 1971 г. публикува и в централния печат. Заради участието му в подготовката на алманаха „Метрополь“ (заедно с Василий Аксьонов, Андрей Битов, Юз Алешковски, Фазил Искандер, Бела Ахмадулина, Инна Лиснянская, Виктор Ерофеев и др.) е изключен от Съюза на писателите и му е забранено да публикува. До 1980 г. написва над 200 разказа и 12 пиеси. През 1981 г. в изд. „Ардис“ (САЩ) излиза сборникът му с разкази „Веселие Руси”, който вижда бял свят в родината му едва през 2002 г., а сборникът с разкази „Жду любви невероломной“ е издаден едва през 1989 г. Следват повестите и романите „Душа патриота“ (1989), „Прекрасность жизни“ (1990), „Подлинная история „зеленых музыкантов“ (1999), „Накануне накануне“ (2001), „Мастер Хаос“ (2002), сборникът с разкази и разговори „Опера нищих“ (2006). През 2004 г. московското издателство „Грейта“ пусна от печат неговия първи, неиздаван досега сборник разкази „Плешивый мальчик“ (1973) с послеслов от В. Шукшин, а през 2008 г. в „АСТ“ излиза тритомник с негови избрани произведения.

Със своя първи в руската литература интернет-роман „Арбайт. Широкое полотно" авторът е номиниран за наградата „Русский Букер“ (2012). През 2011 г. за публицистично-мемоарната книга „Аксёнов“ в съавторство с Александър Кабаков печели наградата „Большая книга“.

Под печат е и съвместният роман на Е. Попов и Игор Яркевич „Мы женимся на Лейле Соколовой“.

Е. Попов е  един от основателите и член на Руския ПЕН-център, асоцииран член на Шведския ПЕН-център, секретар на Съюза на писателите в Москва, заслужил деец на културата на Руската федерация.

Неговите 17 белетристични книги са преведени в над 20 страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Финландия, Полша и др. У нас в поредицата „Нова проза“ („Факел експрес“ и „Жанет 45“) през 2006 г. е публикуван сборникът му с разкази „Веселие по руски“.

Автор е на редица пиеси, поставени в Русия и в чужбина.

От особено значение през последното десетилетие е работата му с младите  автори и писателите в провинцията, множеството литературни четения из цялата страна, лекциите му за съвременната руска литература както в редица руски университети, така и в Италия, Австрия, Германия, САЩ.

Руската критика го нарича „най-веселият анархист на руската словесност“ и определя прозата му като „едновременно прекрасна и безобразна, ясна и мъглява, трезва и непредсказуема като руския човек“, нареждайки го сред най-ярките съвременни руски писатели след Михаил Зошченко, Василий Шукшин и Василий Аксьонов.

Лауреат е на множество литературни награди, сред които престижните: „Венец“ на Съюза писателите в Москва (2003), Руската независима награда за поощряване на високи постижения в литературата и изкуството „Триумф“ за изключителен принос в развитието на руската култура (2009) и др. Отличен е и с почетния знак на унгарското Министерство на културата „Pro cultura Hungaria“ (2005).

Член на редколегията на списание „Факел“  (2008–2011).


◊ ЗА ЦЕНИТЕЛИТЕ НА ЕВГЕНИЙ ПОПОВ

Евгений Попов в списание "Факел"

Кн. 3 / 1988
. Шейни и коне; Как изядоха петела; подробности около смъртта на Андрей Степанович; Вкъщи е пусто, разкази

Кн. 2-3 / 2002
. Майстор хаос, роман
. „Човек никога не е щастлив“, интервю

Кн. 5-6 / 2003
. Веселие по руски, разкази
. „Междинното време свършва“ (разговор с Георги Борисов)

Кн. 4-5 / 2004
. В търсене на изгубената духовност, разказ

Кн. 1 / 2005
. Руският орел продължава своя полет, панегерик  

Кн. 2 / 2007
. Materia, разкази
. Тайната на „тайната пружина“, есе

Кн. 2 / 2008
. Или-Или (За мен, летящата чиния и комунизма), разказ