Издания / премиери

Излезе брой 3 на сп. „Знаци“

Тематичен и пространствен диапазон: от Загреб, през София и Варна, до Мюнхен

Излезе брой 3 на сп. „Знаци“


◊ СПИСАНИЕ "ЗНАЦИ'

С упоритостта и страстта на възрожденски първостроител Елка Няголова продължава да издава вече повече от 10 години сп. „Знаци“ – без да се огъва от ударите на икономическата криза, без да оглася медийния ефир с вопли относно държавната политика на неглижиране на писателския труд... Методично и целеустремено Славянска литературна и артистична академия успешно разшири влиянието на българските писатели в целия славянски свят. Там вече четат преведени десетки наши поети, както и получават сп. „Знаци“. Може би трябва да се зададе справедливият въпрос: има ли друго издание за литература и култура у нас, което да притежава абонати в 20 държави в Европа? Едва ли... Там го четат не само българи, българисти и колеги поети, но и представители на държавни институции, университети, библиотеки, посолства, галерии, културни центрове. 

Затова и всеки брой е многолика, многогласна и емоционална палитра от български и славянски автори: писатели, художници, музиканти, театрали, философи.


◊ В НОВИЯ БРОЙ

В новия брой 3 бихте могли да прочетете: за Нобеловия лауреат Чеслав Милош и неговото честване в рамките на фестивала „Славянска прегръдка“, да се насладите на стихотворението му „Това, което бе голямо“ (превод на Николай Кънчев); за звездата на руското кино Наталия Воробьова, която сега живее в Хърватия и пише на руски и хърватски (авторка вече на десетина книги); за холандския поет Роб Ван Уден и неговото влияние днес в европейската литература (стиховете му на български език са превод на Бибиана Кошовска и Елка Няголова). В годината, когато отбелязахме 200 години от рождението на М. Ю. Лермонтов, на страниците на списанието откриваме великолепна подборка от стихове на великия руски писател в майсторски превод на Петър Велчев, както и компетентно литературоведско изследване на Катя Зографова за рецепцията на Лермонтовото творчество у нас през 19.-20. в., както и огромното му влияние върху Хр. Ботев, Т. Траянов, П. Яворов, Д. Дебелянов, Ат. Далчев...

Какво се случва на книжния пазар в Германия? Чрез интервю на Мая Дългъчева, взето в Мюнхен, научаваме за нови, прелюбопитни издания в стихове, дело на писателката Барбара Шмидт и нейния син – илюстратора Дирк Шмидт.

Подборката от стихове включва произведения на Лина Борджиева, Надежда Радева, Лили Рачева, Величка Петрова, Лили Качова. Отделени са страници за поезията на Лъчезар Селяшки, който само преди два месеца отпразнува своята 65-годишнина, издавайки антологичната стихосбирка „Съчки в слънцето“.

Отбелязани са няколко актуални събития в литературния живот: връчването на Първата и Специалната награда на Славянска академия в конкурса за млади поетеси „Дора Габе“ в лицето на Левена Филчева, представена с подборка от най-новите ѝ стихове; отделено е значително място с цветни фотографии и репортаж от връчването на „Наградата на София“ – 2014, област „Журналистика“, на радиоводещата Райна Йотова (Дарик радио,) за нейното култово предаване „В часа на синята мъгла“.

С нови къси разкази в брой 3 на „Знаци“ се представят Здравка Евтимова, Валентин Митев и Тодор Николов. В рубриката „Критическо перо“ Александра Антонова води интересен разговор с проф. Румяна Дамянова по повод сборника „Култура, история, поезия. Надежда Драгова и Първан Стефанов в българската култура и наука“ (2014); Анжела Димчева анализира новия документален роман на Неда Антонова „Царица Елеонора Българска“, а Щиляна Драгнева се спира подробно на художествената фикционалност в романите на Иванка Денева. Отбелязана е и 80-годишнината на Благовеста Касабова.

В рубриката „Ателие“ Георги Шапкаров говори с пиетет за художника проф. Петър Чуклев, определяйки го като „филигранен мистик“. Поместените цветни изображения на негови рисунки наистина ни провокират, защото „пространството е изпълнено с причудливи персонажи, загадки, гротески, родени от полета на едно невероятно въображение.“

Не на последно място списанието обича да преодолява времето и пространството: в случая, встъпителното есе на броя е дело на българката Диана Гласнова, която от 1996 г. живее в Загреб и е главен редактор на сп. „Родна реч“, издание на Националната общност на българите в Хърватия. Нейният текст, озаглавен „Плачат ли царете за своите войници“, ни връща 1000 години назад, за да се поклоним пред паметта и делото на цар Самуил и неговите ослепени 14 000 войници.

Перфектният графичен дизайн и на този брой, както и на цялото издание досега, е дело на художника Валерий Пощаров.

 

Автор: Анжела Димчева
30.11.2014 г. 20:00
Посетено: 1038
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/4/news/20438-izleze-broy-3-na-sp-znatsi