Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 4/2014

Списание „Философски алтернативи“ 4/2014


◊ СЪБИТИЕТО

Излезе нов брой на списание „Философски алтернативи“ 4/2014


Тема на броя: Морал, общество, ценности
Водещи: Николай Михайлов и Димитър Ганов


Съдържание

Свободен пазар и морал

. Иван Кацарски – Пазар, морал: може ли камила да мине през иглени уши?
. Калин Манолов – Мислете, говорете, съдете!
. Валентина Драмалиева – Справедливата цена – някои етически аспекти
. Кузман Илиев – Неравенството, бедността и икономическият растеж
. Даниела Сотирова – Икономическият начин на мислене и етическият начин на действие
. Силвия Минева – Езикът на ценностите vs езика на ерзаците (етически прочит)
. Карамфил Манолов – Легитимност на предприемачеството
. Димитър Ганов – Моралът на пазарната икономика и натрупването на капитала

Капитализмът: човешка/овещнена стратегия

. Хараламби Паницидис – Критическата теория и понятието за Просвещение
. Духомир Минев – Класовата борба: илюзии и реалности

Естетически дискурси
. Пламен Антов – „Безсъници“, или хтонът на модерната душа. Орфически субстрат в късната Яворова поезия (част 3)
. Андрей Лешков – Аурата на модността и модността на аурата

Практическа философия
. Емилия Маринова – Етическият практикум. Делови игри между колеги
. Петър Наков – Етически въпроси в края на живота. Принципът на автономията и проблемът с евтаназията
. Веселин Босаков – Флориан Знанйецки и неговата хуманистична концепция на действието

Книги
. Искра Дандолова – Българската анкета по полския въпрос


◊ ПОВЕЧЕ ЗА НОВИЯ БРОЙ

Брой 4/2014 на сп. .„Философски алтернативи“, включва текстове на социална и етическа тематика, както и „естетически дискурси“. Основният блок „Свободен пазар и морал“ е съставен от докладите на проведена през март в Института за изследване на обществата и знанието Кръгла маса с международно участие.

Кузман Илиев критикува „тезата, че икономическото неравенство е основен проблем пред глобалната икономика“ и схващаното като подразбиращо се положително съдържание на морално-етичното понятие „равенство“. Калин Манолов се стреми да намери доказателства, че обективизмът в лицето на Айн Ранд е сериозна „систематична“ философия с епистемологична значимост. Идеите на Ранд следва и Даниела Сотирова, която твърди, че обичайните „критики към пазара, бизнеса и бизнес етиката са свързани с известна икономическа и етическа неграмотност (недопросветеност)“. Сотирова защитава принципа на правилно разбрания личен интерес, който от своя страна Иван Кацарски атакува – както и пазарния фундаментализъм изобщо.

Представянето на егоизма като „венец на моралността“ според Кацарски е опитът на „богатите и силните“ да легитимират господстващото си положение като резултат от етическо превъзходство над низша раса. Валентина Драмалиева изследва понятието "добро“ в качеството му на аксиологически универсално, съответно и на регулатор в икономическата сфера, като моралните стандарти според авторката трябва да бъдат обвързани със средата. Но според Драмалиева  моралът не може да се реализира като регулатор в макроикономиката. Карамфил Манолов засяга въпроса за образуването на вътрешни неравенства между предприемачите. В своето изложение Силвия Минева определя като „редукционизъм“ мисленето, според което „хората могат да бъдат управлявани като (човешки) ресурси“, и критикува съвременната практика да се изграждат „универсални икономични модели“, включващи хора, като водеща до „дехуманизация“ и експлоатация на реифицирани човешки същества. Димитър Ганов изследва отношението между първоначалното натрупване на капитала и свободния пазар съобразно употребата на последното понятие от теоретиците на пазарната икономика и в исторически контекст, през призмата на теорията на Роза Люксембург и тази на „свят-системата“ – подход, посредством който според Ганов става невъзможно да се защитава абстрактно „алтруизмът“ на свободния пазар и да се възприемат резултатите му като статичен извънвремеви продукт, безразлично спрямо неговата “кървава по дефиниция“ цена, с която се постигат.

С този блок е сроден и „Капитализмът: човешка/овещнена стратегия“. Хараламби Паницидис определя критическата теория като самоцелна и практически нерадикална, основаваща се върху прекомерно разширеното понятие за Просвещение. Духомир Минев твърди, че стратегията, чрез която е провалена класовата борба, „обхваща главно контрол върху (и ерозия на) структурата на знанието и моралните ценности“, а социалната еволюция е подменена с елитаристки „интелигентен дизайн“ на обществата и тяхната динамика. В „Естетически дискурси“ Пламен Антов завършва своя „орфически субстрат в късната Яворова поезия“, а Андрей Лешков изследва социалните императиви на модата чрез интерпретативни схеми, инспирирани от естетиката на Кант и Зимел.

В „Практическата философия“ Емилия Маринова „се стреми да очертае основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което да се съсредоточи върху нейния систематичен потенциал“, а Веселин Босаков ревизира отношението между типовете действия по Знанйецки. Петър Наков обобщава базисни проблеми на биоетиката и морални аспекти на лекарската практика, произтичащи от идеята за евтаназия.

Искра Дандолова публикува рецензия върху „Българската анкета по полския въпрос“ от Магда Карабелова.

Автор: Николай Михайлов
06.10.2014 г. 16:57
Посетено: 1338
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/19950-spisanie-filosofski-alternativi-4-2014