Издания / премиери

"Крилатата змия на пътя" от Марион Колева

Нова е-книга на Електронно издателство LiterNet

◊ СЪБИТИЕТО

„КрИлАтАтА змиЯ на пътЯ” от Марион Колева е поредното заглавие на Електронно издателство LiterNet, което е в ръцете на / пред очите на читателите. В книгата си дават среща не само съдбите на четирите героини, но и разказите за много митове и предания, исторически и фолклорни сюжети, вставни новели, далечни реалии и символи. Всяко отклонение обаче е строго премислено и обвързано в някой от плановете си с посланието на повестта и с разплитането на смисъла в нея. Четивото е увлекателно въпреки сложната си, бих казал, ризоматична структура, която все пак е центрирана около съдбата на Киая. То разчита на паметта на един свеж в сетивата си читател, но в същото време читател достатъчно интелигентен и опитен, за да проследи невидимите нишки измежду на пръв поглед разбягващите се (прекъсвани, недописани) линии на разказването. В самото заглавие на повестта е вплетено името на главната героиня - Киая, а богатата метафорика на вставните разкази, интертекстуалната мрежа, началото и краят на преплитащите се сюжети, автобиографичните следи в текста допълнително осмислят заглавието и правят от него една постмодерна сага за човешкия път в света.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРКАТА

Марион Колева е родена в гр. Лом. Завършва немска гимназия в София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи едно десетилетие в Младежката редакция на БТ, после живее и работи в Каракас (последните 5 години в World Tel-Fax Electronics). В католическия университет в Каракас защитава Masters по история на Америка. От февруари 2004 г. живее в Йоханесбург, Южна Африка. Работи в NetGroup. Автор е на пътеписа "Венецуела" (1994), за който става носител на ордена "Андрес Белло", на стихосбирката "Отвъдни думи" (1996) и на новелата "Крилатата змия на пътя" (2006). Нейни текстове са публикувани в "Родна реч", "168 часа", "АзБуки", "Поглед", "Демокрация", "Литературен вестник".


◊ ДУМИ НА АВТОРКАТА

"Повестта разказва за съдбата на четири поколения жени.
Първата от тях живее в началото на ХХ век в патриархално крайречно градче, посреща превратностите на живота с много кураж (историята с шлеповете, деветосептемврийските събития, национализацията, самоубийството на мъжа си) и се бори не само да оцелее, но и да запази човешкото си достойнство.

Втората е прекършена от обстоятелствата, забравя стремежите си, отказва се от мечтите си, живее в страх и сивота.

Четвъртата е само заявка, проект за биография. Тя е в тийнейджърските си години и тепърва ще избира своя път.

Най-много внимание е отделено на Киая, третата героиня, която стои в центъра на повествованието. Тя започва живота си едновременно окрилена и обременена от гените и възпитанието, от крайностите на времето и слабостите на своя характер. Несигурна, колеблива, пасивна и конформистки настроена в началото, с годините и под влияние на нещастията, страданието, самотата, но също и на любовта, Киая успява да постигне онова състояние на тъжна извисеност, в което й стават еднакво близки и потребни смирението и надеждата, покаянието и безусловното добротворство.

Биографиите на четирите поколения жени се преплитат, преповтарят в някои отношения и в същото време се различават една от друга, едни кръгове се затварят и се отварят други възможности, ежедневието предлага много решения и всичко зависи от личния избор.

В този смисъл близначката на главната героиня, затворена в психоневрологичен диспансер и потънала в измисления свят на книгите, представлява един от възможните пътища, по които би могъл да поеме животът на Киая. Нейната пасивна съзерцателност и депресивност въплъщават най-дълбоките страхове и комплекси на главната героиня, нейната „тъмна”, но и безпощадно откровена в самооценката си страна. От малка недъгавата близначка сякаш чувства родството си с крилатите чудовища от митологията, олицетволяващи противоречивата (и в частност женската) природа. Единственото занимание и удоволствие за нея през годините е да събира безкрайните истории за своите крилати посестрими, пръснати из народните приказки и легендите на различни народи. Това „селекционерство”, е насърчавано от лекари и близки. То я превръща в „експерт по чудовищата” и превръща Библиотеката, Авторите и Героите на прочетените от близначката книги в главни действащи лица, населяващи песимистичните й бълнувания. В същото време нейният фантазен свят отразява по някакъв начин различните етапи, през които минава оформянето на главната героиня: приказно-фолклорният период (сатиричният образ на ламята от народните приказки, окарикатурена според духа на времето); юношеският период на увлечение по световните митологии, с неговата психологическа сложност и неопределеност, с всеядното поглъщане на класици, модерни писатели и философи, които се превръщат от икони в обругани идоли за една нощ, след прочитането на поредната книга, или за един ден, след поредното „уникално” житейско събитие; периодът, обозначен като „години на странстване” в буквалния и преностния смисъл на думата, изпълнен с влиянието на нови учители и екзотични теории. В края на това пътешествие съзерцателната отшелничка  се отдалечава все повече от своята здраво нагазила в живота сестра, с която в началото се е идентифицирала; неумолимата логика на разказа и услужливият случай водят близначката до истината: Киая се оказва осиновено дете, двете не са кръвни роднини. Но Киая съумява да извлече поуки от съдбите на хората, с които съдбата я е събрала, да възприеме положителното, без да търси оправдания за лошия си късмет. Прави съзнателния избор да бъде част от едно семейство, да принадлежи някъде. Нейната „сестра” не съумява да се определи, да оформи свой образ, да поеме по един от многото пътища, пресичащи битието в различни посоки. Затова избира несъществуването – изходът на слабите. Близначката потъва в небитието, за разлика от „книжната Киая” – нейният парадоксален антипод - другата крайност, въплъщението на динамичността и първичната жизненост. (Парадоксът идва оттам, че въпреки цялата си житейска непосредственост, „книжната Киая” всъщност е дело на нечие перо. Нейната съдба се разкрива паралелно със съдбата на главната героиня – „истинската Киая”.) Самата главна героиня се колебае между своята пасивна сестра и литературната си съименичка. През годините тя успява да разбере коя е и да промени много неща в себе си, отдалечава се от приземяващите вериги на страха и се доближава до озониращия полъх на свободата.

Повестта изследва копнежа и невъзможността да опознаем напълно действителността в рамките на един живот (не случайно близначката и девойката от последната глава са също съименички – те и двете са в стадия на „потенциалните възможности”, в стадия на всяка и никоя, но разликата е много съществена – пред тийнейджърката има дълъг път за изминаване и много време за избор и решения). Чрез мозайката от психологически и исторически фрагменти, литературни препратки, познати и нови метафорични фигури (различните измерения на пътя в пространството и времето, прозорецът, вулканът, кръгът и вариантите му, рамките, хорът, наставниците, театърът, крилатите чудовища) всъщност се прави опит да се сглоби картина, разказваща за страховете, конформизма, вината, опасностите от властта, разкаянието, изкуплението, промяната, цената на освобождението и силата на любовта, за прошката, душевното благородство и самоопознаването. Ироничен поглед към патилата на поколението от края на миналия век."

М.К.
Претория
26.01.2006
 


Автор: LN
26.03.2006 г. 17:38
Посетено: 627
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/1977-krilatata-zmiya-na-patya-ot-marion-koleva