Издания / премиери

Премиера на книгата "arest.com" на Васил Прасков в "Хамбара"

Нещо, което не прилича на нищо

Премиера на книгата "arest.com" на Васил Прасков в "Хамбара"


◊ СЪБИТИЕТО

Днес, 26 юни, от 19 ч. в “Хамбара” ви очакваме на премиерата на необикновена книга - “arest.com” на Васил Прасков.

Необикновена, защото трудно би могла да се сравни с каквото и да било в литературната ни действителност по своето безпощадно себеразголване. За любителите на естетските картини това е неприемлива книга. Прасков не е украшател, той е изследовател. Навлиза в страни на човешкото самоосъществяване, където почти никой не смее. Личността му бе дъвка преди десетина години за жълтата преса, а полицейските мунчовци си правеха пиар с неговите колекции от филми и странните му писания по блогове и медии. След което го поразкараха из прелестите на следствения арест, а по-късно и на домашния. От което спечели литературата. Неслучайно ъндърграунд практиката на литературната група “Рамбо 13”, чийто съорганизатор е той, (заедно с Димитър Матакиев, Добринка Корчева, Лъчезар Лозанов и Иво Цанов) винаги имаше многобройна младежка аудитория. И дискусиите, които нерядко прерастваха в сражения, невинаги се ограничаваха да бъдат литературни. Васил беше единственият, който, когато САЩ нападнаха Сърбия, излезе на събранието на Сдружението на българските писатели не с хвалебствени дитирамби, а с ироничния призив “да се запишем доброволци при сърбите”. И вървейки по границата на “законното” и “незаконното” в света на установените естетически доктрини, да търси автентичност, която не прилича на обраслите с традиции експерименти. От високата платформа на концептуалното мислене единствени Едвин Сугарев, Йордан Евтимов и Бойко Ламбовски дадоха подкрепа за текстовете му. Няма да напомням, че и днес за повечето естетически либерални лит. критици Прасков е несмилаем поради морални възражения. Автентичното не е на мода у нас.

 
◊ ИЗВЪН РЕЛСИТЕ

Васил Прасков, писател:

- Защо книгата излиза едва днес?

- Повестта, която дава името й - “Арест.ком” първо излезе на сръбски език в списание на Съюза на преводачите “Мостови” (2007). Излезе в антология за най-доброто в българската литература, заедно с Георги Господинов, с целият литературен мейнстрийм. Парадокс - текстовете са оценени като представителни за съвременното състояние на българската литература, обаче тук никой не посмя да ме отпечата. Досега. Покрай сайта “Литернет”, в който Георги Чобанов пусна част от разказите, те станаха популярни. Аз съм един от съоснователите на най-радикалната литературна група у нас, която вече съществува 14 години, “Рамбо 13” и този опит ми даде много с оглед да се осмеля да изразявам себе си.

- Издателствата отказваха ли издаването?

- Едно от тях ми отказа директно с твърдението, че текстът е с висока художествена стойност, но тя била “твърде специфична” и нямало да се четат. Оцениха ги като скандални. И не само те. Това схващане за “скандал” говори много за нашите патриархални нагласи, за липсата на смелост, наличието на автоцензура, скрупольозност, лицемерие. Затова книгата се появява 8-9 години след като е написана. Разказите вече са известни от Литернет, предават се от ръка на ръка, дори момчета и момичета мои читатели са ходили да ме търсят по книжарниците и са питали за тях… Но излизат едва сега. Това говори  много за нашата културна ситуация.

- Около теб винаги е имало дебати…

- Срещу публикациите на мои текстове застана литерутороведът Благовест Златанов. И на една конференция казва: по морални причини той не трябва да бъде публикуван. Парадокс е, че за напредничаво издание като Литературен вестник има изобщо такъв дебат. Едвин Сугарев му отговаря, че Бъроуз и др. хора са създали някаква контракултура на Запад, в чийто традиции аз се вписвам.

Другият дразнител на литературната патриархалност е, че съм българин. На Запад такова искрено писане е нещо обикновено. Тук хората пишат с оглед на това, кое ще се хареса. Те калкулират как това ще ги изстреля в социалните литературни структури. Вълнува ги много повече, как ще се впишат в традиция и тенденция, а не да изразят себе си.

- Практиката в следствения арест променена ли е сега?

- Аз съм лежал в много арести, но само единият отговаряше на някакви европейски изисквания. Например арестът на ул. "Г. М. Димитров" беше ужасна дупка, която те мачка психически и със самото си съществуване, че ти си в нея.

В социален смисъл не знам какво би могло да се промени - обществото си гласува за определени политики. Не можем да слушаме чалга, да се кефим на политик от тип Крали Марко и да искаме в затворите ни хората да се превъзпитават. Книгата показва, че от затвора човек излиза по-престъпен, по-смачкан, по-малко човек, каквото и престъпление да е извършил. Това не са места за превъзпитание, това са места за доубиване на личността. Нямам рецепта как с външни мерки може да се промени съдбата на арестанта и затворника. В такива места, като в концлагерите виждаш жестокост, насилие, но пък и срещаш истински красиви хора. Сред 100 садисти ще видиш един човек, който е страхотен. Имаше полицай, който ми е говорил на “вие”, отнасяше се супер човешки с мен, и това няма да го забравя. Тези изключения, които потвърждават правилото, са много по-ценни, много по-неочаквано уникални от самата масовка.




Автор: Лъчезар Лозанов
26.06.2014 г. 12:26
Посетено: 1582
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/19546-premiera-na-knigata-arest-com-na-vasil-praskov-v-hambara