Издания / премиери
Христо Карастоянов представя в Пловдив новата си книга "Една и съща нощ"
Роман за последните години от живота на Гео Милев
◊ ПОКАНА
Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и ИК "Жанет 45"
имат удоволствието да Ви поканят на
среща-разговор с Христо Карастоянов -
писател, журналист, карикатурист, дядо на Христо Карастоянов.
Христо Карастоянов ще представи новата си книга "Една и съща нощ" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" пред студенти, преподаватели, заклети читатели и бъдещи почитатели.
Книгата ще критикува и хвали доц. Владимир Янев.
Дата: 28.05.2014 от 18.00 часа
Място: Пловдив, Ректорат на ПУ "Паисий Хилендарски", Аудитория 10
Вход свободен за пловдивчани и гости на Пловдив.
◊ ЗА КНИГАТА
След успеха на последния си роман "Името", с който Христо Карастоянов спечели наградата за нова българска художествена проза "Хеликон" 2012 г., днес авторът ни предлага новия си проект - романа "Една и съща нощ", който описва последните години на големия български поет Гео Милев.
Христо Карастоянов "вади на светло" образа на анархиста Георги Шейтанов, оказал голямо влияние върху развитието на списание "Пламък" и една от най-противоречивите личности от началото на ХХ век.
"Една и съща нощ” е разказ за светлото другаруване между двама големи мъже – Гео Милев и Георги Шейтанов. И за последните две години от техния покосен от барутното време живот: време на мечтатели и поети и време на конформисти и ренегати, време за яростно свободолюбие и време за предателство, време за живеене и време за смърт...
Години след гибелта на двамата, изящната и горда Мила Гео Милева пише: „Не ще преувелича, ако Ви призная даже, че мъката ми за Гео щеше да загуби много от горчивината си, ако Г. Ш. беше останал жив.”
В „Името” Христо Карастоянов се питаше: „Какво би било, ако...” Резултатът беше една тъжна приказка за принцеса без царство, преживяла целия грохотен ХХ век. Сега в „Една и съща нощ” въпросът вече е друг: „А защо не?...” – и в търсенето на отговора авторът разказва за разтърсваното от атентати и подлост време на 20-те години като за днешния наш ден. А героите си описва като наши съвременници. Или поне каквито биха могли да бъдат... Защо не?
◊ КОЙ Е ГЕОРГИ ШЕЙТАНОВ?
Георги Шейтанов е роден на 14 февруари 1896 г. в град Ямбол. Увлича се по анархизма и неговите идеи и през 1913 г. прави опит да запали Ямболския окръжен съд. След последвалия арест бяга от затвора и преминава в нелегалност. В края на годината напуска България. Пътешествията му го отвеждат в Румъния, Цариград, Палестина и Египет докато накрая се установява за известно време във Франция.
След завръщането му в България сблъсъците му с полицията продължават, докато накрая е затворен първо в Пловдивския, а по-късно и в Софийския централен затвор. Шейтанов е един организаторите на затворническия бунт през януари 1917 г. Скоро след това отново успява да избяга и да замине за Русия. Там сътрудничи на вестник “Всемирная революция”, където са публикувани статиите му: “Към българите в Русия”; “Сега или никога” и др.
Разочарован от развитието на революцията в руската страна през октомври 1918 г. се завръща в България. Започва да обикаля различни градове и села в страната и да развива анархистическа дейност. През лятото на 1920 г. издава заедно с Георги С. Попов няколко броя на нелегалния вестник “Бунт”, където са поместени статиите му: “Някога и сега”; “Диктатурата и ние”; “Организация и тактика” и др.
През зимата на 1925 г. Шейтанов участва в убийството на видния сговорист и поддръжник на македонското дело професор Никола Милев, с което си навлича гнева на македонските организации и присъда от ВМРО.
След атентата в софийската катедрала “Света Неделя”, Шейтанов и част от сподвижниците му бягат в опит да достигнат турската граница. Георги Шейтанов и Мариола Сиракова са арестувани край новозагорските села Коньово и Младово, откарани в Нова Загора, откъдето по-късно заедно с други задържани след априлските събития, под предлог, че ще бъдат заведени в София, за да бъдат съдени там, са закарани в околностите на гара Белово (Пловдивско), където са екзекутирани.
Съществува и хипотезата, че Шейтанов е отвлечен и отведен в околностите на Горна Джумая (дн. Благоевград), където е съден и убит от хората на Ванче Михайлов заради връзките му с комунистическия деец и привърженик на лявото крило на ВМРО Димо Хаджидимов, както и заради участието му в убийството на проф. Милев.
Литературната дейност на Шейтанов е най-активна в годините, в които сътрудничи на списание „Пламък“ на Гео Милев. Поддържа тесни връзки с големите поети, писатели и интелектуалци на България, по онова време, като: Антон Страшимиров, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Асен Златаров, Ламар и др. Освен това поддържа връзки както с известни анархисти (Михаил Герджиков, Върбан Килифарски, Димитър Цонев – Кьосето и др.), така и с много комунистически и земеделски дейци, между които: Станке Димитров-Марек, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и др.
Безспорно е влиянието на Шейтанов върху Гео Милев и списание „Пламък“, дори програмната статия на списанието „И свет во тме светится“, дълги години приписвана на Гео Милев, звучи по-шейтановски. Някои изследователи считат, че част от парите, с които се е финансирало списанието идват от нелегални анархисти.