Издания / премиери
Представяне на книгата "Писма до сина ми - Чочо" от Иван Попйорданов
За живота и творчеството на актьора, който ни напусна неочаквано в разцвета на своя талант
◊ ПОКАНА
Издателство "Сиела" Ви кани на
представяне на книгата "Писма до сина ми - Чочо" от Иван Попйорданов
На 12 май от 18.00 часа във фоайето на Народния театър "Иван Вазов"
Книгата, написана от бащата на популярния български актьор Петър Попйорданов-Чочо не е биография във формат, в който обикновено са представяни наши и чуждестранни известни имена от сцената и екрана. По скоро това е изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя талант. Фрагментите от различни интервюта, публикации във вестници и списания през последните двайсет години, свързани с житейския му път, не само в личен план, но преди всичко чрез многобройните му изяви в театъра, киното и телевизията, оформят един критичен възглед за преживяното от поколението, което често се определя като поколението на прехода.
◊ ОТ КНИГАТА
Преди малко повече от пет години по повод моята седемдесетгодишнина си позволих да напиша нещо като автобиография, или по-скоро част от спомени, свързани с преживяното през годините – инвентаризация на миналото, може би с желание да го направя по-приемливо, отколкото то заслужава.
Книгата озаглавих „Кадър по кадър”, с което внушавах своята обвързаност с киното. Когато ръкописът и снимковият материал бяха вече готови за предаване за предпечат и преди да се спра на споменатото заглавие, реших да избера заглавието „Преди да се разделим”. Тогава близки мои приятели, запознати с ръкописа, възразиха много категорично, че звучи прекалено песимистично и в някаква степен претенциозно.
Сега, пет години по-късно, се питам дали не съм бил прав. Моят опит за равносметка беше тогава адресиран преди всичко към най-близките ми хора, в това число приятели и колеги, с които съм бил свързан през годините. Желанието ми беше да не пропусна момента, защото никой не си знае дните. И сега, когато в течение на един месец загубих съпругата си и единствения си син, а аз, който исках да изпреваря момента, когато няма да бъда между тях, и да им оставя моите спомени – да си призная в тях грешките и съжалението, че не съм бил достатъчно грижовен към двете си най-близки същества, се оказах все още тук и напуснат от тях.
Трудно ми е да дам някакъв смислен отговор на въпроса за ударите, които съдбата ни поднася, и да посоча прага на поносимост както в библейския пример за праведния Йов. В най-тежките първи дни след погребенията на жена ми и сина ми и след всичко, което съпътстваше ритуала по православния канон, усетих необходимост само от едно-единствено нещо – тишина.
Сега знам, че тишината е свързана със самотата. (...)
Споменах, че преди пет години написах нещо като автобиография, история на живота ми и хората, които съм имал шанса да срещна. Последните пет страници от „Кадър по кадър” бяха озаглавени „Писмо до сина ми”.
Сега, когато той вече не е между нас, с всеки изминал ден изпитвам все по-голямо желание да продължа започнати и недовършени разговори с него, за пропуснати събития, забравени приятели, които и той познаваше, да му съобщя за ставащото днес по улиците на София. Последният имейл, който му изпратих, беше на 4 май и беше текст, свързан с един първи и за съжаление, последен наш общ проект за телевизионно предаване. На 5 май Чочо си отиде.
Сега ще продължа да му пиша.
Знам, че след всяко писмо ще получавам съобщението:
ПИСМОТО БЕШЕ ИЗПРАТЕНО УСПЕШНО.
Автор:
Сиела
Публикация:
08.05.2014 г. 15:38
Етикети:
Посетено:
2178
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/19125-predstavyane-na-knigata-pisma-do-sina-mi-chocho-ot-ivan-popyordanov