Брой 1/2014 на сп. "Пламък"

Георги Константинов припомня, че през януари 1957 г., след прекъсване от 3 десетилетия, списанието е възродено и поема курса да бъде трибуна на младите, най-разкрепостеното духом литературно издание у нас. А след промяната от 1989 г. „Пламък“ става територия на равностойното представяне на българска и чужда литература: австрийска, френска, британска, индийска, фламандска, португалска, кипърска, гръцка, сръбска, полска. За последните 20 години, търсейки спонсори за всеки отделен брой, редакционният екип е осигурил средства за 140 бр. на „Пламък“ в тираж над 140 хиляди екземпляра, а издателството към списанието е издало 60 книги. Но финансовата криза се отрази почти пагубно на издателя и оцеляването на списанието днес е много трудно.

◊ В НОВИЯ БРОЙ

В първия брой за тази година могат да бъдат прочетени стихове от новите книги на Николай Дойнов („Нови стаи“), Анжела Димчева („Крехка суета“), Маргарит Жеков („Обречени морета“), Нели Дечева („Орфей в Рим“), Иван Барев („Обещание за любов“), Георги Николов („Настройване на гледката“), както и откъс от току-що появилия се бестселър на д-р Тотко Найденов „Болестите и сексът на държавниците“. Новите заглавия естествено присъстват и в рубриката „Отзиви“, където проф. Симеон Хаджикосев анализира подробно сборника с разкази на Банко П. Банков „Граматика за възрастни“, Параскева Маркова е намерила свой ракурс към моряшките истории на Никола Радев „Седем ключа на вода“, а Димитър Стефанов се спира на най-интересните моменти в „Пилигрими на страданието“ от Генчо Витанов. Заслужава внимание оценката за новата стихосбирка на Сибила Алексова „Око за щастие“, дадена от Панко Анчев.

Списание „Пламък“ умее да намира баланса между класиците и младите автори. С най-новите си стихове тежест на броя придава Калин Донков, а 60-годишнината на Иван Гранитски е отбелязана с подборка от най-добрите му стихотворения, където ритмиката е игнорирана в полза на поетическата антиномия („Думите имат друго значение / Значението не се изразява с думи“). Наравно със стиховете на утвърдените имена (Емил Рупел, Георги Драмбозов, Неделчо Ганев) са творбите на Петър Тарамбичков, Лидия Лечева, Върбан Колев, Илко Илиев и др.

В рубриката „Нова проза“ са подбрани разкази от Мариана Фъркова, Петър Доневски, Елена Христова, Софи Стамбо и др.

Рубриката „Литературно изследване“ не отстъпва от позицията на сериозния научен тон: Вера Христова е публикувала един любопитен портрет на Иринка Славейкова – съпругата на Петко Р. Славейков; Анита Коларова сполучливо е проследила езиковите, времеви и пространствени паралели в романа „Възвишение“ на Милен Русков; повече информация за „Веда словена“ ще почерпим от изследването на Парашкев Парашкевов, което е финалната статия в броя.

Естествено, 90-годишнината на „Пламък“ предполага припомняне на Гео-Милевото дело: броят е илюстриран с едни от най-известните автопортрети на писателя, както и с неговите рисунки „Танцуваща фигура“, „Жена със свещи“ и проекти на корици. Публикувано е и неизвестно интервю с преводача от италиански език Петър Драгоев, свързано със сказки на Гео Милев през 20-те години на миналия век: „Гео Милев обичаше младите и възторжени хора и с удоволствие дружеше с тях. Той изобщо беше много общителен и приказлив човек и с всички се държеше дружелюбно, естествено и сърдечно. Често биваше в шеговито и закачливо настроение, което проявяваше без никакви задръжки към по-възрастните. Но те не му се сърдеха... Гео Милев искаше услуги от многобройните си приятели, главно във връзка с разпространяването на списание „Везни“, но и сам беше безкрайно услужлив и отзивчив.“