Леонардо Падура в България

Фотография © Иван Хименес / Tusquets Editores, Barcelona, Spain


◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45"
представя
Леонардо Падура в България

и романа му
"Човекът, който обичаше кучетата"

Превод от испански (Куба) Венцеслав Николов.
Оформление Люба Халева


София
25 март 2014 (вторник), 19:00
Софийска градска художествена галерия

Бургас
26 март 2014 (сряда), 18:30
Морско казино, зала „Георги Баев“

Пловдив
27 март 2014 (четвъртък), 18:30
Радио Пловдив, Културен център


◊ ЗА АВТОРА

Леонардо Падура е роден в Хавана през 1955 г. През 2011 г. получава и испанско гражданство, но продължава да живее в Куба. Завършил е латиноамериканска литература в Хаванския университет. В родината си става известен с журналистическите си статии и с есетата, посветени на редица кубински и латиноамерикански писатели. Автор е и на множество киносценарии.

Първоначално литературният му успех извън пределите на Куба се дължи на поредицата криминални романи с главен герой детективът Марио Конде, любимец на читателската публика – заради качествата, които го извисяват, но и заради многобройните недостатъци, които го приземяват. Чрез този разпилян, често пиян и недоволен скептик Леонардо Падура вече 20 години изследва тъмните страни на кубинското общество. До момента Марио Конде присъства в шест романа – „Съвършено минало“, „Ветрове по Велики пости“, „Маски“, „Есенен пейзаж“, „Сбогом, Хемингуей“ и „Мъглата от вчерашния ден“. Всички те са възторжено приети не само от читателите, а и от най-взискателната критика. Преведени са на много езици и са донесли на автора си престижни литературни награди като Кафене Хихон (1995), Премио Хамет (1997, 1998 и 2005 г.) за най-добър криминален роман, Наградата на островите (2000) във Франция, Бригада 21 и Реймънд Чандлър (2009), както и няколко отличия на критиката в Куба.

Успех му носи и „Романът на моя живот“, свързан с личността на първия кубински поет романтик Хосе Мария Ередия. По мотиви от това произведение през януари 2014 г. Лоран Канте започна в Хавана снимките на филма „Завръщане в Итака“. Работата на творческия тандем е позната на българските любители на киното от последния епизод („Неделя“) на филма „Седем дни в Хавана“ (2012).

Безспорно най-успешният и най-превежданият роман на Леонардо Падура е „Човекът, който обичаше кучетата“ (2009), в който се хвърля нова обилна светлина върху фактологията, свързана с убийството на Лев Троцки в Мексико. Романът проследява живота на неговия убиец, каталанеца Рамон Меркадер – човек, отказал се от всичко в името на своята идеология, но тласнат от фанатизма си към най-долното престъпление. Както неговата жертва, така и той самият се оказват безпомощни пред властовите механизми, задействани от Сталин. Романът осветлява и редица малко известни аспекти на Гражданската война в Испания. И не на последно място – разкрива недъзите на породилата толкова надежди кубинска революция.

С това задълбочено историческо изследване на причините, поради които се изражда голямата социална утопия на ХХ век, Падура безспорно е създал най-добрия, най-амбициозния и най-вълнуващия си роман до момента. Той му носи наградите Франческо Джелми ди Капориако (2010, Италия), Приз-Инисиал (2011, Франция), Карбет дел Карибе (2011) и Наградата на кубинската критика (2011).

Романът на Падура е публикуван и в Куба, макар и в много малък тираж. Предприемчиви хора отклоняват част от тиража към черния пазар, където се продава на цена, надвишаваща средната месечна заплата на кубински специалист с висше образование.

През 2013 г. авторът издава нов роман – „Еретици“, увлекателно повествование за съдбата на една картина на Рембранд през вековете и за житейските перипетии на едно еврейско семейство от Втората световна война до наши дни.

Наградите, които Леонардо Падура получава за цялостното си творчество – Роже Келоа за латиноамериканска литература (2011, Франция), Национална награда за литература (2012, Куба) и Орден за изкуство и литература (2013, Франция), са поредното доказателство, че понастоящем той се нарежда сред най-интересните, най-талантливите и перспективни автори, пишещи на испански език.


◊ ЗА ПРЕВОДАЧА

Венцеслав Николов (1941) е завършил испанска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ с първия випуск български испанисти. Бил е университетски преподавател в България, Куба и Испания, журналист в Мексико, дългогодишен редактор, преводач и говорител в предаванията на испански език на Българското национално радио. През 1985 г. излиза книгата му „Сто испанци за българското минало“, в която представя многобройни преведени и коментирани от него, в повечето случаи неизвестни дотогава, податки за миналото на българския народ, написани от испански автори през вековете. Автор е (и преводач на испански) на текста на двуезичната книга албум „Българи и испанци“ (2005), на редица статии за българско-испанските връзки, както и на два речника.

Превел е на български над 10 романа от испански и латиноамерикански автори, сред тях „Генералът в своя лабиринт“ от Габриел Гарсия Маркес (награда за превод на СПБ), „Къщата на духовете“ и „Ева Луна“ от Исабел Алиенде, „Отсрочката“ от Марио Бенедети, „Червена зора“ от Пио Бароха, „Спомени на един испански дипломат“ от Луис Тобио, а от български на испански – „Сбогом, Шанхай“ и „Далеч от Толедо“ на Анжел Вагенщайн.

Носител е на награда на Съюза на българските преводачи за цялостното си творчество като преводач на художествена литература. През 1998 г. е удостоен с високия испански Орден за граждански заслуги, присъден му от крал Хуан Карлос I за приноса му за укрепване на културните връзки между народите на България и Испания.


◊ ОТЗИВИ

„Ако „Любов по време на холера“ на Габриел Гарсия Маркес превърна романсa в литература, а „Разговор в катедралата“ на Марио Варгас Льоса приложи техники от политическия френски роман-нуво от 1950-те в политическия трилър, кубинският писател Леонардо Падура успява да влезе в канона на латиноамериканския модернизъм с един руски роман.“
— The New York Times

„Удивителен роман, хроника на обезсмислянето на комунистическата мечта и на едно от „най-безмилостните, обмислени и безполезни“ престъпления в историята... Трудно бихме могли да открием по-проницателно изследване на начина, по който комунизмът разяжда човешкия дух и се опитва да оправдае най-чудовищното престъпление.“ — Financial Times

„Издаването на тази книга представлява не само впечатляващо творческо постижение, но и акт на смелост.“ — Miami Herald

„Достойна за автор от калибъра на Алан Фърст и Роберто Боланьо.“ — Kirkus Reviews

„Падура не съди героите си. Голям хуманистки роман, написан със страст, но без какъвто и да е патос. Не бива да липсва в нито една библиотека.“ — biblio.at

„Едва ли има литературно произведение, от което да почерпиш повече знания за историята. Падура е написал голям исторически роман за 20-и век.“ — Hamburger Radio

„Никак не е труден за преглъщане. Завладяващ, защото запълва празнините в откъслечните ни познания. Завладяващ, защото Падура умее да разказва така кротко, че те полазват тръпки.“ — www.kurier.at

„Ужасяващо актуално произведение, което нарежда своя автор сред най-големите разказвачи на Латинска Америка.“ — SWR Forum Buch

„Роман за престъпници и жертви и същевременно голям исторически роман за опасните, човеконенавистни страни на идеологиите. Взискателно, но поглъщащо четиво.“ — ekz.biobliotheksservice.

„Големият роман на Падура надскача чистата биография на един атентатор. Леонардо Падура разделя историята си на две основни нишки, които се движат успоредно, преди да се пресекат в катастрофата – атентата в Мексико. Романът ускорява крачка и напрежението се нагнетява с всяка страница, която те доближава до поантата – атентата. “ — Deutschlandradio.

„Новият роман на кубинския писател Леонардо Падура спокойно може да се нарече магнум опус. В него става дума за хрониката на една предизвестена смърт и по-точно за старателно подготвяното и хладнокръвно извършено убийство на Лев Давидович Троцки по нареждане на Сталин. В произведението си авторът пресъздава атентата със същото майсторство, което демонстрира и в хаванските си криминални романи, но едновременно с това си служи ловко с точни и изчерпателни исторически факти.“ — Das Bonner Stadtmagazin

„От историческите факти Падура извайва най-амбициозната си досега творба. Падура умее да разказва и да предава напрегнати събития в удобна за читателя форма. Наред с това той е майстор в пресъздаването на извращенията на голямата утопия за едно по-справедливо общество.“ — Der Landbote

„Мъжът, който обичаше кучетата" е грандиозна демонстрация на сила. Понеже 730-те страници на Падура, разказващи за последните единадесет години в изгнание на руския революционер Лев Троцки, същевременно са и завладяваща история за ужасяващото политическо разочарование на 20-и век. 55-годишният Падура вплита „криминалната материя“ – дългогодишната подготовка на Меркадер за убийството на Троцки – в хаоса на световната политика и така създава истинско бижу, което няма да остави читателя безучастен.“ — Abendzeitung Munich

„Падура постига нещо рядко срещано: той превръща историческата материя в наелектризиращ приключенски роман.“ — El Periodico de la Publicidad    


◊ ВЪПРОСНИК

- Любимото ви занимание?
- Да пиша романи. За щастие то ми е професия, а и ми плащат за него.

- Вашите герои от действителността?
- Вече нямам реални герои. Прекалено големи разочарования преживях, за да имам.

- Какво може да ви ядоса не на шега?
- Нехайството към другите, както от страна на политиците, така и на нормалните граждани.

- Какви дарби бихте искали да притежавате?
- Волята, от която се нуждая, за да се боря с пороците и слабостите си.

- С кого бихте се разменили за един ден?
- С Мойсей, изкачващ Синайската планина. Ако аз бях там, горе, днес нямаше да ме гризат такива съмнения.

- В кой момент от живота си сте били най-смел?
- Когато реших да превърна писането в професия. Парите не достигаха, но аз просто трябваше да пиша. Истинско щастие, както вече казах.

- Любимата ви песен?
- Болеро, Vete de mí (“Върви си от мен”), което поставих в центъра на романа си “Вчерашна мъгла” (La neblina del ayer).

- Смятам за напълно прехвалено…
- Френската кухня.

- На кои постижения на предприемаческия ум се възхищавате най-силно?
- На всичко, което е постигнато с интелигентност, вместо с хитрина и измами, чрез физическа сила или упражняване на принуда върху другите.

- Коя е последната книга, която ви впечатли?
- “Живот и съдба” на Василий Гросман.

- Следващата ви цел?
- Нов роман. С това ще се занимавам през следващите три години.

- Как си представяте щастието?
- Да имам достатъчно пари, за да мога да пиша, без да мисля за тях, и въпреки това не твърде много, за да продължа да се боря и занапред.