Антология на българската поезия на турски език

Върху подбора и превода на турски език Ахмет Емин Атасой е работил през последните 40 години, затова той определя изданието като „делото на своя живот“. Двата тома са абсолютно идентични по обем и оформление.

Още от студентските си години, когато за пръв път превежда стихове от Веселин Ханчев, Ахмет Емин Атасой си поставя ясната цел: „Да подготвя една цялостна антология на българската поезия по мой вкус.“

Постепенно упоритият поет и преводач превежда и представя в елитни турски издания над 100 български поети, които са посрещнати с интерес от любителите на поезията в съседната страна. В различни периоди по подбора му съдействат Филип Хорозов, Наджи Ферхадов, Мюмюн Тахир, Воймир Асенов, Иван Есенски (който сега е редактор на българския вариант).

◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗДАНИЕТО

Антологията проследява 150-годишния път на българския поетически гений – от Христо Ботев до Камелия Кондова, плюс 10 „нови надежди“, чийто най-млад представител – Екатерина Карабашева – е на около 25 години. В този си вид книгата представлява една сбита панорама на цялата нова и съвременна българска поезия с всички мирогледни насоки, художествени търсения, жанрови и стилови разнообразия, акценти върху най-ярките представители на няколко поколения творци.

В предговора съставителят определя критериите:

„При изготвянето на aнтологията се придържах към следните всеизвестни критерии:

Класиците на българската поезия: Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров и др.

Автори с голям талант и ценни приноси в областта на поезията: Веселин Ханчев, Блага Димитрова, Иван Радоев, Пеньо Пенев, Любомир Левчев, Иван Динков, Стефан Цанев, Христо Фотев, Станка Пенчева и др.

Поети, представящи най-достойно българската поезия в чужбина през последните години: Константин Павлов, Николай Кънчев, Кирил Кадийски, Калин Донков, Георги Белев, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова и др.

Поети от различен етнически произход, с реални заслуги към българското поетическо слово: Валери Петров, Давид Овадия, Аргирис Митропулос, Усин Керим, Cали Ибрахим и др.

Не можех да се отнеса с пренебрежение към онези големи автори, лансирани като придворни певци на тоталитарната система, с чиито имена все още се спекулира: Павел Матев, Георги Джагаров, Андрей Германов, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и др.

Не можеше да се представи пълната панорама на българска поезия, ако не бяха включени и поетите – български турци, посветили целия си съзнателен живот на нея: Асен Севарски, Наджи Ферхадов, Турхан Расиев, Ахмет Емин Атасой, Саффет Ерен, Филип Хорозов и др. Още повече, че тази антология е предназначена за читателите от Турция и тази тяхна среща с техните сънародници би била както изненадваща, така и много впечатляваща.“

„Антология на българската поезия“ ще бъде представена официално у нас през месец май, а премиерата ще съвпадне със 70-годишния юбилей на съставителя.

Aхмет Атасой е роден на 16 май 1944 г. в село Крепча, Търговищка област. Завършил е турска и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След 1989 г. се установява в турския град Бурса. Член е на Синдиката на турските писатели и на Съюза на българските писатели. Някои от творбите му са преведени на английски, азербайджански, български, македонски и румънски език. Носител е на Голямата балканска награда за поезия (Румъния) и наградата на Академията за европейска култура „Орфеева лира“ (България).

Автор е на книгите: „Насаме с твоето отсъствие“ (1968), „Докато Дунав шуми в душата ми“ (1994), „Сред водовъртежа на чувствата“ (1994), „Листа, обидени от вятъра“ (1998), „Прогоних нощта от моя прозорец“ (1998), „За любовта няма възраст“ (1999), „Капка по капка“ (1999), „Море от обич“ (стихотворения за деца, 2001, 2011), „В търсене на въглени в пепелта“ (2004), „Опияни ме този свят“ (2004), „Молебен за дъжд“ (България, 2004), „Детски стихотворения“ (България, 2005), „В навалицата на самотата“ (2007), „Ехо на ехото“ (Македония, 2008), „Гурбетчийски залези“ (2010), „Жар и пепел” (Румъния, 2010), „Преди да тръгнеш” (България, 2010), „Огнена книга“ (2012). Сборници и антологии: „Стихотворения на поети – български турци от 1967“ (1968), „Румелийски мотиви в турската поезия от ХV век до наши дни“ (2001), „Полъх от Бурса“ (2007). Есета и литературни ескизи: „Витрина на спестени отражения“ (2004).