"Стършел" ще кацне с "Карикатурна броеница"

◊ СЪБИТИЕТО

Предстои габровската премиера на книгата „Карикатурна броеница от Дембицки до Комарницки” на сатирика, дългогодишен главен редактор на вестника и отдавнашен приятел на Веселата къща Йордан Попов. Ще оживеят моменти от историята на българския сатиричен печат от първите му прояви, та до днес.

Срещата е на 27 февруари в Залата на жирафите от 17.30 часа.

Добре дошли са всички: творци-сатирици и хумористи, любители на хумористичната и сатирична българска преса и ценители на хумора и сатирата в литературата и карикатурата. Предстои ни среща с автора, възможност за получаване на автограф на книгата и откровен разговор за хумора в политиката, живота, литературата и карикатурата. В диалога ще се включи и главният редактор на „Стършел” Михаил Вешим.


◊ ЗА КНИГАТА

„Карикатурна броеница...” е своеобразна история на българския сатирично-хумористичен печат. Което не означава сухо и неразбираемо четиво, напротив: текстът ще допадне и на взискателния познавач, и на читател, който помни имената на карикатуристи и писатели още от първите десетилетия на миналия век и е колекционирал такива издания, а също и този, който само е чувал да се разказват легенди за един или друг автор.

Няма да преразказваме увлекателната „Броеница...“, нека само обърнем внимание на страниците, отделени на вестник „Стършел“ от 1946 до наши дни.

◊ КЪМ ИСТОРИЯТА НА ВЕСТНИК "СТЪРШЕЛ" 

Йордан Попов разказва много епизоди от делниците на редакцията. Доверява ни малко известни „тайни” от житейските и творчески биографии на карикатуристи и сатирици, свързани години наред с редакцията на изданието. Без да изпада в излишни подробности, ни съобщава кой може да се нарече следовник на Божинов и Чудомир. Не ни спестява и неудобни въпроси („При наличието на цензура и строг партиен контрол как се развива българската карикатура?“)

За този, който е бил верен читател на вестника, ще бъде интересно да свери собствения си часовник, защото образът „отвътре“ винаги е по-различен от видимия, изграден в масовата представа.

Ще прочетем и откровения като това: „Тук е мястото да напомним, че главният редактор в онази система формално може да е сатирик, но в действителност е пълномощник на ЦК на БКП в партийно издание... Редколегията е консултативен орган, разбирай декорация от писатели и художници.” Разбира се, споделени са и звездни мигове от историята на „Стършел“.

Не трябва да пропуснем страниците за Тодор Цонев, така добре познат на габровци още от рождението на Дома на хумора и сатирата, Й. Попов с право го определя за един от обновителите на карикатурата през 60-70-80 г. на 20. век. В зората на демокрацията по страниците на вестника вече избуява новата генерация карикатуристи: Чавдар Николов, Йовчо Савов, Иван Кутузов, Ивайло Цветков, Маргарита Янчева и още, и още. А нашият съгражданин и световно признат карикатурист Христо Комарницки, оказва се, е свързан със „Стършел“ още от 80-те г. на миналия век.

Искате ли да научите кой е първият български карикатурист, колко са стари най-старите карикатурни рисунки по нашите земи, кои са днес най-изявените стършелови сатирични пера, отделете си малко от свободното време. Когато подаръците са празник за духа, времето минава неусетно.