Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Екатерина Йосифова и Иван Цанев в българската литература
Представяне на книга седма и осма от Библиотека "Личности"
◊ ПОКАНА
Издателство „Кралица Маб"
Департамент „Нова българистика” на НБУ
Унгарски културен институт
Ви канят на
представянето на книгите
„Екатерина Йосифова в българската литература и култура”
и
„Иван Цанев в българската литература и култура”
Книга седма и осма от поредицата Библиотека „Личности“
Съставител Пламен Дойнов
За книгите и поетите ще говорят авторите на текстове в двата сборника
Със специалното участие на Екатерина Йосифова и Иван Цанев
27 март (сряда) 2013, 18.00 ч.,
Унгарски културен институт,
София, ул. „Аксаков” № 16
◊ ЗА КНИГИТЕ
Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946-1990) и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.
Екатерина Йосифова (1941) днес е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от ХХ и ХХІ век. Сборникът поставя творчеството й в две перспективи – литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на ХХ век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един от най-важните приноси за промяната на българския поетически език.
Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез когото българската поезия препрочита и творчески усвоява лирическия опит на Атанас Далчев и на поетите от 40-те. Още през 60-те години младият поет предлага своята алтернатива на соцреализма като преработка на този опит, постигайки една нова предметност в изграждането на успоредно битие, което се противопоставя на доминирания от все по-перфидно насили и пропаганден прогрес свят на НРБ. Иван Цанев предлага изказ, чрез който проговаря самото битие с всички свои гласове, докосвайки се до подриваща „социалистическия хуманизъм” всечовешка етика. И всичко това – подчинено на една воля за шедьовър, с демонстрация на такова майсторско упорство над точния стих, каквото българската литература не познава. В книгата за Иван Цанев са включени и студиите на Дьорд Сонди и Тошо Дончев.
Издателство „Кралица Маб"
Департамент „Нова българистика” на НБУ
Унгарски културен институт
Ви канят на
представянето на книгите
„Екатерина Йосифова в българската литература и култура”
и
„Иван Цанев в българската литература и култура”
Книга седма и осма от поредицата Библиотека „Личности“
Съставител Пламен Дойнов
За книгите и поетите ще говорят авторите на текстове в двата сборника
Със специалното участие на Екатерина Йосифова и Иван Цанев
27 март (сряда) 2013, 18.00 ч.,
Унгарски културен институт,
София, ул. „Аксаков” № 16
◊ ЗА КНИГИТЕ
Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946-1990) и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.
Екатерина Йосифова (1941) днес е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от ХХ и ХХІ век. Сборникът поставя творчеството й в две перспективи – литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на ХХ век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един от най-важните приноси за промяната на българския поетически език.
Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез когото българската поезия препрочита и творчески усвоява лирическия опит на Атанас Далчев и на поетите от 40-те. Още през 60-те години младият поет предлага своята алтернатива на соцреализма като преработка на този опит, постигайки една нова предметност в изграждането на успоредно битие, което се противопоставя на доминирания от все по-перфидно насили и пропаганден прогрес свят на НРБ. Иван Цанев предлага изказ, чрез който проговаря самото битие с всички свои гласове, докосвайки се до подриваща „социалистическия хуманизъм” всечовешка етика. И всичко това – подчинено на една воля за шедьовър, с демонстрация на такова майсторско упорство над точния стих, каквото българската литература не познава. В книгата за Иван Цанев са включени и студиите на Дьорд Сонди и Тошо Дончев.
Автор:
Николай Аретов
Публикация:
22.03.2013 г. 14:37
Етикети:
Посетено:
1706
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/16625-ekaterina-yosifova-i-ivan-tsanev-v-balgarskata-literatura