Европейски ли са балканските литератури?

Обсъждане на новата книга "Европейска литература/ Европейски литератури. Европейски ли са балканските литератури?" от Румяна Л. Станчева

◊ СЪБИТИЕТО

Докторантският модул „Балканските сред другите европейски литератури” при Факултета по славянски филологии
и Издателство „Балкани”                
ви канят на обсъждане на новата книга:

"Европейска литература/ Европейски литератури. Европейски ли са балканските литератури?" от Румяна Л. Станчева.

Представяне от проф. Милена Кирова

На 29 октомври 2012 г., понеделник, от 16.00 часа
в Новата конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски”
(откъм улица Шипка)


Европейски ли са балканските литератури?

В отвореното дискусионно поле, "Европейска литература/ Европейски литератури. Европейски ли са балканските литератури?", сигнализирано от заглавието на книгата – за приемане на обобщено понятие в единствено число или за употреба на множественото число – книгата подкрепя активното изучаване в сравнителен ракурс на европейския контекст на балканските литератури. Анализирани са общи тенденции в европейските литератури, с примери от румънската, българската, френската и други литератури, проблеми на литературните взаимодействия, на тематичните мрежи, на превода, на мигриращите личности и идеи.


◊ ИЗ КНИГАТА

2. Сугестивната мощ на уханията в символистичния град

"Mais, quand d’un passé ancien rien ne subsiste, après la mort des êtres, après la destruction des choses, seules, plus frêles mais plus vivaces, plus immatérielles, plus persistantes, plus fidèles, l’odeur et la saveur restent encore longtemps, comme des âmes, à se rappeler, à attendre, à espérer, sur la ruine de tout le reste, à porter sans fléchir, sur leur gouttelette presque impalpable, l’édifice immense du souvenir."

Политическото обединяване на Европа създаде нови грижи на литературната критика. Терминът „Европейска литература” се опитва да обозначи една общност, но не разполага с примери от цяла Европа, нито със сравнителни анализи по различни критерии, теми, жанрове, художествени средства. Така някои понятия, смятани за обединяващи, рискуват да изгубят очертанията си, преди да са ги придобили. И остава неясно дали понятието цели да обхване всички литератури на континента, или тези от Европейския съюз, или, по традиция, само по-познатите? Как и кой би могъл да решава, писател по писател, кого да включи в това събирателно понятие?

Тук ще предложа една възможна конфигурация. Тя обхваща литературите, с които работя без превод, разположени на двата края на континента – френската, румънската и българската. Винаги е имало взаимоотношения между различните части на Европа, със силни моменти за по-конкретните контакти и за по-смътните интерференции. Историята на символизма участва в това. Постепенно това първо модернистично течение придобива своя значимост в много национални култури. След като започва с предизвикателен успех във Франция и в Белгия през втората половина на ХІХ век, символизмът постепенно се налага из целия европейски континент, а сходни тенденции продължават на места до Втората световна война. Течението на символизма познава и специфични, национални адаптации. От значение в търсенето на сходства и различия в посочената линия е на първо място проникването в поезията на градската тема и на още няколко емблематични допълнителни елемента – музикалност на изказа, избягваната от поетите анекдотичност, личните нюансирани преживявания, предадени повече чрез внушение, сугестия, отколкото пряко назовавани.
       
Модернизмът в поезията се опитва да се освободи от красноречието, като престане да разказва случки. Нагнетява начините на изразяване. Посланието му желае да е многозначно. Обикновено музиката е посочвана за гарант на тази тенденция, тъй като не използва понятия. Извън декларациите на поети и критици, привлекателно е да отбележим, че в социологията това явление също е коментирано. Представено е като движение на литературното поле към автономия и диференциация, нещо за което говори Пиер Бурдийо в книгата си "Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле". Анализът на Бурдийо посочва главно музиката, предпочитана от модернистите, защото тя по негово мнение не притежава собствено и специфично значение. Действително музиката подлежи на по-свободно тълкуване, разбиране и вкусване. Поетите, за които ще стане дума тук, ме карат да разсъждавам обаче върху едно друго средство на изразяване, уханието, чието значение е дори по-трудно определимо от това на музиката, съумява да влезе в синестезия и да произвежда смътни конотации. Ароматите притежават слабо проучената сила да формулират многозначни послания, а именно такива са търсените от символистите възможности за внушения: миризми, приятни и неприятни, от парфюма на градинските цветя до вонята на улиците, кални и прашни, до потта и болестите на минувачите.
       
Новият силует на града е съзвучен с вълненията на модерното лирическо аз, привлечено от символизирането, от неспокойни, тревожни, многопластови чувства. Уханията са доброто средство, за да се изостри полученото от другите, доста изчерпали посланията си сетива, зрението и слуха. Градинските цветя изместват романтичния пейзаж, горите и полята. Градският характер на символистичната поезия е бил многократно коментиран от критиката и от литературната история. Желая обаче да изтъкна сред градските елементи именно неизучените, доколкото знам, образи, предизвикани и създадени от обонянието. Защото носът не улавя само приятните аромати, но също и отблъскващата смрад на гнилото или вонята на потта. Модерните градове на ХІХ и на ХХ век имат и красивите острови на градините, изпълнени с уханията на рози, кринове, камелии и хризантеми, но и места, които отблъскват със зловоние.
       
Сред много възможни примери ще се огранича до онези, които смесват уханията и зловонията във френски, румънски и български градове и сред които могат да бъдат отбелязани появата и устойчивостта на една и съща тенденция, на споделеното символистично вдъхновение. Мотото от Марсел Пруст стои пред този текст само за да напомня, че уханията имат значимо място и в психологическата проза като трудно уловим, но и многозначен носител на спомена.

Автор:

Организаторите

Публикация:

27.10.2012 г. 22:21

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

СУФакултет по славянски филологиинова книгабалканска литератураевропейска литератураРумяна Л. СтанчеваИздателство Балкани

Посетено:

2795

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/15665-evropeyski-li-sa-balkanskite-literaturi